Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 17

Възкръсналото второ царство на гордите българи!

Все пак една непредвидена случка се намеси и промени развоя на събитията.

През една лятна нощ двама мъже — със сгърчени от тежки грижи лица — седяха сами и мълчаливи пред купа вино и две празни чаши във високата главна бойница на Ловчанската крепост.

Широка гънка дълбаеше челото на Асена.

Той стана, погледна през тесния процеп на бойницата и отпусна ръце.

— Няма ги още!

Не страх от василевса Исак Ангел, нито от някой именит ромейски бранник тревожеше царското сърце. Отдавна Византия беше разбрала, че нищо не може да покори несмиримата храброст на българите, безчетните пълчища на техните кумански съюзници. Яко бяха укрепили двамата братя своите твърдини по Хема. Чак до филиповградските области стигаха смелите им войски и се връщаха с богата плячка: огромни стада, хиляди пленници, които работеха на властелите, златопурпурни одежди, оръжия и царски съкровищници. Сякаш някаква щастлива съдба им помагаше и ги закриляше.

Лекомислие бе помрачило ума на Исака, за да вярва, че българите са безобидни, за да не смаже опасния бунт още в самото начало, за да извърши няколко непростими грешки: първо, да отнеме — поради дребни интриги — воденето на войските от лукавия и смел севастократор Йоан, за да го смени с бездарен, сляп вожд, и, второ, да погуби единствено опасния за българите мъж, Алексей Врана, победителя при Димитрица.

И ето сега, след три месеца безуспешна обсада, Исак бе загубил търпение и воля за борба и вдигаше становете си. Бързаше да се върне към шумните тържества на Хиподрома. Войната му досаждаше.

А побеждаваше тоя, който имаше върховното търпение да изчака докрай.

При всяка нова радостна вест сърцето на тримата братя: Асен, Петър и Иваница, биеше в буйна, топла признателност, а устните им нашепваха благодарност към небесния воин, покровителя на българския народ и Асеновския дом свети Димитър.

Не страх от ромеите. Друга грижа свиваше царското сърце. Преди два дни бе дошъл бърз гончия от престолнината с вестта, че царица Елена се канела да тръгне към Ловеч, щом друмовете се очистят и от последните ромейски войски. А със себе си щяла да вземе и малкия Йоан Асен, крехкия двегодишен младенец.

Оттогава бяха изминали няколко дни и царицата още не бе пристигнала. Вместо нея бързоходец от Градница бе донесъл вест, че отряд от ромейската рат дебнел някъде из долината на Росица, пазейки свободното отстъпление на Исака. Всички бяха убедени, че това е било съобщено на царицата и че тя се е отказала от решението да пътува в тия опасни времена.

Все пак неизвестността тежеше над всички сърца като градоносен облак и по два пъти на ден в Ловеч отслужваха молебен за спасението на благочестивата царица Елена, обичана и почитана заради милостта на сърцето си и хубостта на осанката си.

Петър полека вдигна очи, изгледа брата си изпод вежди. Помисли да го разсее, като го заговори за последната новина от запад.

— Знаеш ли, че ако излезе вярно, от тая работа ние ще имаме голяма полза…

Асен не отговори, углъбен в мисъл.