Читать «Ароматът на нощта» онлайн - страница 9

Фацио и Галуцо му казаха довиждане и си тръгнаха. Монталбано изпи на спокойствие кафето си, след това се сети, че мястото за отдих беше известно и с това, че в него продаваха козе сирене, за което не се знаеше кой го произвежда, но въпреки това беше голям деликатес. Изведнъж беше обзет от желание да си купи и се премести към онази част от рафтовете, където освен козето сирене бяха изложени салами, наденици, шунка. Комисарят се изкуши да направи голямо пазаруване, но успя да се овладее и си купи само неголямо парче козе сирене. Когато от паркинга се опита да излезе на шосето, разбра, че тази работа няма да е никак лесна, защото камионите и автомобилите в колоната бяха навързани един зад друг и не се виждаше никакво разстояние между тях. След петминутно чакане намери някаква пролука и се включи в движението. Докато пътуваше, в главата му непрекъснато се въртеше наченка на мисъл, която не можеше да се дооформи и това го нервираше. Дори не разбра как се озова във Вигата.

Ами сега? Да поеме отново за Монтелуза и да се появи в дирекцията на полицията със закъснение ли? Станалото — станало, по-добре да се върне в Маринела, да си вземе душ, да се преоблече изцяло и след това бодър и чист да се срещне с началника на полицията на свежа глава.

Докато се къпеше, мисълта му се проясни.

След около половин час спря колата си пред полицейското управление и влезе в сградата. Едва пристъпил, беше проглушен от вика на Катарела, който не беше толкова вик, колкото нещо средно между лай и цвилене.

— Аааууу, комисерийо, комисерийо! Тук ли сте? Тук ли сте, комисерийо?

— Да, Катаре, тук съм. Какво е станало?

— Станало е, че господин началникът на полицията се държи като разярена съпруга, комисерийо! Пет пъти се обади! Все по-побеснял е!

— Кажи му да се успокои.

— Комисерийо, никога, ама съвсем никога не бих дръзнал да говоря така с господин началника! Би било грозна проява на невъзпитание! Какво да му кажа, ако се обади отново и пак?

— Че ме няма.

— Не е богоугодно, комисерийо! Не мога да изрека лъжа, небивалица на господин началника на полицията!

— Тогава го прехвърли на господин Ауджело.

Отвори вратата на стаята на Мими.

— Какво искаше началникът?

— Не знам, все още не съм стигнал до него.

— О, света Богородичке! Сега кой ще говори с него?

— Ти ще говориш. Обади се и му кажи, че докато съм бързал към него, заради превишаването на скоростта съм излязъл от пътя. Нищо опасно, само три шева на челото. Кажи му, че ако се почувствам добре, следобед ще изпълня дълга си. Зашемети го с приказки. След това ела при мен.

Влезе в кабинета си и Фацио веднага отиде при него.

— Исках да ви кажа, че намерихме внучката на земемера Гардзуло.

— Браво. Как успяхте?

— Комисарю, нищо не сме направили. Тя сама се появи. Беше разтревожена, защото тази сутрин, като отишла да го види, не го намерила у дома. Почакала, но после решила да дойде тук. Трябваше да й съобщя тройната тъжна новина.