Читать «Ароматът на нощта» онлайн - страница 7

И щеше да падне на земята, ако комисарят не беше готов да го подхване.

— Фацио и Галуцо, бързо го сложете в колата и го карайте в болницата.

Двамата подхванаха стареца. Минавайки покрай Монталбано, успя да каже:

— Благодаря за всичко.

— Няма защо — каза Монталбано, чувствайки се като най-големия мизерник сред мизерниците.

2

Междувременно Мими се беше впуснал да окаже подкрепа на госпожица Мария-Стела, която, въпреки че все така продължаваше да е седнала, започна да се олюлява като дърво под напора на силен вятър.

— Да отида ли да ви взема нещо от кафенето?

— Чаша вода, благодаря.

В този момент чуха отвън бурята от ръкопляскания и виковете: „Браво! Да живее земемерът Гардзуло!“. Очевидно сред тълпата имаше много хора, измамени от Гаргано.

— Ама защо го мразят толкова? — попита жената, докато Мими излизаше.

Тя непрекъснато кършеше ръце и изведнъж, каквато беше прежълтяла, заради реакцията на хората отвън стана червена като домат.

— Е, сигурно имат някаква причина — отговори дипломатично комисарят. — Вие знаете по-добре от мен, че брокерът е изчезнал.

— Съгласна съм, но защо трябва веднага да се мисли най-лошото? Може да си е загубил паметта заради пътен инцидент или падане, откъде да знам от какво… Позволих си да се обадя по телефона… — Спря и поклати безутешно глава. — Но нищо… — каза, завършвайки някаква своя мисъл.

— Кажете ми, на кого сте телефонирали?

— Гледате ли телевизия?

— Понякога. Защо?

— Бяха ми казали, че има предаване, което се казва „Кой го е виждал?“, занимавало се с изчезнали хора. Поисках номера и…

— Разбрах. Какво ви отговориха?

— Че не могат да направят нищо, защото не съм в състояние да им дам необходимите данни: възраст, място на изчезването, снимка, все неща от този род.

Настъпи мълчание. Ръцете на Мария-Стела се бяха превърнали в един неразплитаем възел. Проклетият му полицейски инстинкт, който се беше сгушил и дремеше, иди разбери защо, внезапно се събуди.

— Госпожице, може би трябва да имате предвид и изчезналите заедно с брокера пари. Знаете ли, че става дума за милиарди лири?

— Знам.

— Нямате ли поне минимална идея къде…

— Знам, че тези пари ги инвестираше. В какво и къде, не знам.

— А той с вас?…

Лицето на Мария-Стела пламна като огън.

— Какво… какво искате да кажете?

— Обади ли ви се по някакъв начин след изчезването си?

— Ако го беше направил, щях да кажа на господин Ауджело. Той ме разпита. Пред вас ще повторя същото, което казах и на заместника ви: Емануеле Гаргано има само една цел в живота си — да прави другите щастливи.

— Нямам причина да не ви вярвам — каза Монталбано.

И беше искрен. Всъщност беше убеден, че брокерът Гаргано продължаваше да прави щастливи елитните проститутки, барманите, управителите на казина и продавачите на луксозни автомобили на някой далечен полинезийски остров.

Мими Ауджело се върна с бутилка минерална вода, няколко картонени чаши и залепен за ухото телефон.

— Да, господине, да, господине, веднага ще ви го дам. — Подаде телефона на комисаря: — За теб е. Началникът на полицията.