Читать «Ароматът на нощта» онлайн - страница 8

Уф, ама че досада! Отношенията между Монталбано и началника на полицията Бонети-Алдериги не можеха да се определят като белязани от взаимно уважение и симпатия.

След като му се обаждаше, значи, имаше да обсъжда с него някаква неприятна история. А в този момент той нямаше никакво желание за това.

— На вашите заповеди, господин началник.

— Елате при мен незабавно.

— Най-много след час ще бъда…

— Монталбано, вие сте сицилианец, но поне в училище сте учили италиански. Знаете ли значението на думата „незабавно“?

— Почакайте само за миг, за да си я преговоря. А, да. Означава „моментално, ей сега, тутакси“. Познах ли, господин началник?

— Не се правете на духовит. Имате точно четвърт час, за да пристигнете в Монтелуза! — И прекъсна връзката.

— Мими, трябва веднага да отида при началника на полицията. Вземи револвера на земемера и го занеси в полицейското управление. Госпожице Козентино, позволете ми да ви дам един съвет: затворете веднага този офис и си отивайте вкъщи.

— Защо?

— Вижте, след малко всички от градчето ще са научили за гениалната идея на господин Гардзуло. Не е за пренебрегване възможността някой кретен да поиска да повтори действията му, а може този път да е някой по-млад и опасен тип.

— Не — каза решително Мария-Стела. — Няма да изоставя това място. Пък и ако случайно брокерът се върне и не намери никого тук?

— Представете си какво разочарование! — каза ядосаният Монталбано. — И още нещо, имате ли намерение да подадете оплакване срещу господин Гардзуло?

— Категорично не.

— По-добре така.

* * *

Трафикът по пътя за Монтелуза беше доста натоварен и мрачното настроение на Монталбано още повече се влоши. Освен това пясъкът, който беше влязъл в чорапите, а също и между яката на ризата и шията му, предизвикваше сърбеж и му причиняваше адски дискомфорт. На стотина метра вляво, тоест в обратна на неговата посока, се намираше място за отдих на шофьорите на камиони, където правеха първокласно кафе. Когато почти се изравни с крайпътното заведение, пусна сигналната лампа и зави. Настана суматоха — безразборно набиване на спирачки, клаксони, крясъци, обиди, богохулства. Като по чудо достигна невредим до паркинга пред мястото за отдих и влезе в заведението. Първото нещо, което видя, бяха двама души, които веднага разпозна, въпреки че бяха почти с гръб към него. Фацио и Галуцо, които си бяха поръчали по чашка коняк, или поне така му се стори. В този час от деня коняк? Застана между тях и каза на бармана да му направи кафе. Разпознавайки гласа му, Фацио и Галуцо веднага се обърнаха.

— Наздраве — каза Монталбано.

— Не… всъщност… — започна да се оправдава Галуцо.

— Бяхме леко разстроени — каза Фацио.

— Имахме нужда от нещо по-силно — преувеличи Галуцо.

— Разстроени? От какво?

— Клетият земемер Гардзуло е мъртъв. Получил е инфаркт — каза Фацио. — Когато стигнахме в болницата, беше вече в безсъзнание. Извикахме санитарите и те го вкараха тичешком вътре. Веднага щом паркирахме колата, влязохме и ние, но ни казаха, че…

— Бяхме потресени — каза Галуцо.

— Аз също съм потресен — уточни Монталбано. — Вижте дали е имал роднини и ако не е имал, открийте някой негов близък приятел. Информирайте ме, когато се върна от Монтелуза.