Читать «Ароматът на нощта» онлайн - страница 10

— Защо тройна?

— Комисарю мой, първо — не знаеше, че дядо й е загубил всичките си спестявания благодарение на брокера Гаргано; второ — не знаеше, че се е втурнал да разиграва сценки от гангстерски филми; трето — не знаеше, че е починал.

— Как реагира, горкичката?

— Зле, най-вече когато разбра, че дядото се е оставил да му отмъкнат спестените пари, които тя е трябвало да наследи.

Фацио излезе и влезе Ауджело, който подсушаваше врата си с кърпичка.

— Господин началникът ме изпоти! Накрая ми каза да ти съобщя, че ако не си на смъртно легло, те очаква следобед.

— Мими, седни и ми разкажи историята на брокера Гаргано.

— Сега ли?

— Сега. Закъде си се разбързал?

— За никъде, но историята е объркана.

— Опиши ми я съвсем простичко.

— Добре. Мога обаче да ти я разправя половинчато, защото се заехме само с частта от нея, която влиза в нашата компетенция, както заповяда началникът на полицията, а важната част от разследването я пое господин Гуарнота, онзи, специалистът по измамите.

И като се спогледаха, не успяха да се въздържат да не избухнат в силен смях, тъй като Амелио Гуарнота преди две години се беше подлъгал да си купи многобройни акции от компания, която трябвало да преустрои Колизеума след неговото приватизиране в луксозна резиденция.

— И така, Емануеле Гаргано е роден във Фиака през февруари хиляда деветстотин и шейсета година и се е дипломирал като брокер в Милано.

— Защо точно в Милано? Там са се били преместили родителите му ли?

— Не, те са се били преместили в рая след пътен инцидент. Тогава, тъй като е бил единственото им дете, как да кажа, го е осиновил единият от братята на баща му, който е бил ерген и директор на банка. С помощта на чичо си Гаргано, след като взема диплома, започва работа в неговата банка. След десетина години, когато останал сам след смъртта на своя покровител, се премества в една финансово-брокерска агенция, където демонстрира голямата си вещина. След три години зарязва агенцията и отваря в Болоня фирмата „Цар Мидас“, чийто собственик е. Тук изниква и първото странно нещо. Поне така ми съобщиха, с оглед на това, че тази част не влизаше в нашата компетентност.

— Какво е това странно нещо?

— Първо, че целият персонал на „Цар Мидас“ в Болоня се е състоял само от една служителка, нещо подобно на нашата госпожица Козентино, и че общият оборот на дружеството е бил около два милиарда лири за три години. Направо мизерия.

— Някакъв параван.

— Разбира се, предварителен параван, с който брокерът да се представя, имайки предвид голямата измама, която е щял да дойде да извърши по нашия край.

— Ще ми я обясниш ли по-добре тази измама?

— Просто е. Представи си, че ми поверяваш един милион, за да ти носи печалби. След шест месеца ти давам двеста хиляди лири, двайсет на сто лихва. Това е много висок процент и мълвата се разпространява. Идва друг твой приятел и ми поверява и своя милион. Накрая на второто шестмесечие ти давам още двеста хиляди лири и също толкова давам на приятеля ти. На това място решавам да изчезна. Така съм спечелил един милион и четиристотин хиляди лири. Извади четиристотин хиляди за различните разходи, в крайна сметка слагам в джоба си чисти един милион. Накратко, според Гуарнота, Гаргано, изглежда, е събрал повече от двайсетина милиарда.