Читать «Ароматът на нощта» онлайн - страница 4

Първите поддържали тезата, че Емануеле Гаргано, променяйки името си, се е преместил на някой остров в Океания, където се забавлява с прекрасни полуголи жени за сметка на онези, които му бяха поверили спестяванията си.

Вторите предполагали, че брокерът непредпазливо се е възползвал от парите на някой мафиот и сега е на път да се превърне в тор два метра под земята или е послужил за храна на рибите.

В цяла Монтелуза и прилежащата й провинция имаше само една жена, която беше на различно мнение. Една-единствена, която се казваше Мария-Стела Козентино.

Петдесетгодишна, ниска, дебела и тромава, Мария-Стела подала молба за започване на работа в офиса във Вигата и след кратко, но напрегнато интервю, проведено лично от брокера, била назначена. Така се говореше. Кратко, но достатъчно жената лудо да се влюби в бъдещия си шеф. Да, това било второто назначение на работа, но пък първата любов на Мария-Стела, която след дипломирането си като счетоводител беше останала дълги години вкъщи като домакиня, за да се грижи първо за двамата си родители, а след това само за баща си чак до смъртта му, който с годините ставал все по-претенциозен. Защото в действителност още при раждането на Мария-Стела нейното семейство я обещало на далечен братовчед, когото тя никога не беше виждала, освен на снимка и никога не беше се запознавала с него, защото той умрял млад от някаква неизвестна болест. Сега обаче историята се различаваше, защото този път Мария-Стела беше успяла да види любимия си жив и беше могла да говори с него по различни поводи, и то толкова близо до нея, че една сутрин дори усетила аромата на одеколона му за след бръснене. Тогава се запалила да предприеме много смела стъпка, на каквато никога, ама никога дори не си била помисляла, че може да е способна, и качвайки се на автобуса, отишла във Фиака при своя роднина, която имала парфюмериен магазин, и помирисвайки едно след друго флакончетата чак докато получила главоболие, намерила одеколона, който използвал нейният любим. Купила едно шишенце от него, което сега държеше в чекмеджето на нощното си шкафче.

В нощите, когато понякога се събуждаше самотна в леглото и сама в голямата опустяла къща и изпадаше в отчаяние, го отваряше, вдишваше аромата му и така успяваше да заспи отново, прошепвайки: „Лека нощ, любов моя“.

Мария-Стела беше убедена, че брокерът Гаргано не е избягал, вземайки със себе си всичките депозирани пари, а още по-малко, че е убит от мафията заради някаква своя издънка. Разпитана от Мими Ауджело (Монталбано не беше проявил интерес към това разследване, защото твърдеше, че не разбира нищо от случаи, в които са намесени пари), госпожица Козентино беше потвърдила, че според нея брокерът е бил поразен от някаква моментна амнезия и че рано или късно ще се появи, затваряйки устата на клюкарите. Тези думи беше изрекла с толкова очевиден плам, че самият Ауджело беше рискувал за малко да се остави да бъде убеден и той.