Читать «Ароматът на нощта» онлайн - страница 3

Хвърли на земята пуловера, като с ритник го намести под масата, и отвори входната врата. Времето, за което Монталбано отиде до колата си и се качи в нея, се оказа достатъчно за северния вятър, за да стихне.

* * *

Финансовият брокер Емануеле Гаргано, четирийсетгодишен, висок, елегантен, толкова красив, че изглеждаше като герой от американски филм, винаги със слънчев загар, но не прекален, принадлежеше към расата на така наречените „мениджъри кариеристи“, които имаха кратък професионален живот — кратък, в смисъл че на петдесет години бяха вече така износени, че трябваше да бъдат предадени за рециклиране, ако използваме израза, който много им харесваше. Брокерът Гаргано, по неговите думи, беше роден в Сицилия, но дълго работил в Милано, където, казано накратко и все така според думите му, беше известен като магьосника на финансовите спекулации. След това, преценявайки, че си е спечелил необходимата слава, беше решил да си отвори собствена фирма в Болоня, където, все така според думите му, беше обогатил и ощастливил стотици спестовници. Във Вигата се беше появил преди малко повече от две години, за да прокара, казваше той, „икономическото съживяване на тази наша обична и злочеста земя“, и за няколко дни отворил офиси в четири големи селища в провинцията на Монтелуза. Беше човек, на когото, естествено, не му липсваше дар слово, както и не му липсваха способности да убеждава всички онези, които срещаше, с изписаната върху лицето му голяма окуражителна усмивка. Беше му нужна само седмица, за да обиколи градчетата със страхотната си лъскава и скъпа кола, която се явяваше нещо като примамка за наивниците, и да привлече около стотина клиенти, които му бяха поверили спестяванията си и чиято средна възраст се въртеше около шейсет и повече години. След изтичането на шестте месеца възрастните пенсионери били повикани, за да получат, рискувайки да умрат на място от инфаркт, двайсетпроцентните си лихви. След това брокерът събрал във Вигата всички клиенти от цялата провинция на Монтелуза за тържествен обяд, на края на който дал да се разбере, че през следващото шестмесечие лихвите им щели да бъдат, дори и с малко, но още по-високи от сегашните. Мълвата се разнесла и хората започнали да се редят на опашка пред гишетата на съответните местни офиси на фирмата му, умолявайки Гаргано да вземе парите им. И брокерът великодушно ги приемал. Към тази втора вълна от старци се присъединили дори младежи, които изгаряли от желание за правенето на бързи пари. В края на второто шестмесечие лихвите на първоначалните клиенти се извисили до двайсет и три процента. Аферата продължила с пълна сила, но в края на четвъртото шестмесечие Емануеле Гаргано не се появил повече. Служителите от офисите му и клиентите го чакали два дни и след това решили да се обадят в Болоня, където би трябвало да се намира генералната дирекция на „Цар Мидас“, така се казвала финансовата къща на брокера. Никой не отговарял на телефонния му номер. След провеждането на бързо разследване се разбрало, че офисите под наем на „Цар Мидас“ били върнати на законния им собственик, който от своя страна също бил ядосан, защото не му били плащали наема от доста месеци. След седмица напразни проучвания, при които от Гаргано във Вигата и околностите нямало ни вест, ни кост, и след многобройните и размирни атаки на офисите от страна на онези, които били загубили парите си, се оформили две фракции относно мистериозното изчезване на брокера.