Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 42

За да ситуираме подобен род археология на аномалията, смятам, че можем да споменем, че анормалното през XIX в. е наследник на трите индивида, каквито са чудовището, непоправимият и мастурбиращият. Анормалният индивид ще остане белязан — и то до много късно, в медицинската практика, в съдебната практика, в познанието, както и в институциите, които го заобикалят — от този род чудовищност, която става все по-неясна и прозрачна, от тази поправима непоправимост, обхваната все по-добре в поправителните механизми. И най-сетне, той е белязан от тази обща и специфична тайна, каквато е общата и универсална етиология на най-лошите странности. Следователно, генеалогията на анормалния индивид ви отпраща към тези три персонажа: чудовището, непоправимият, онанистът.

Сега, преди да започна изследването на чудовището, бих искал да направя някои забележки. Първата е следната. Разбира се, тези три персонажа, които ви посочих, в техните специфични особености през XVIII в. комуникират помежду си, и то много отдавна, още от втората половина на XVIII в. Виждате, например, как се появява образът, който всъщност е непознат през предходните епохи: това е образът на сексуалното чудовище. Виждате, че образът на чудовищния индивид и образът на сексуалния девиант взаимно комуникират. Откривате реципрочната тема, че мастурбацията е способна да предизвика не само най-лошите болести, но и невероятно обезобразяване на тялото, и най-сетне, най-чудовищно поведение. Виждате също така, че в края на XVIII в. всички изправителни институции обръщат все по-голямо внимание на сексуалността и на мастурбирането, тъй като се намира в самата сърцевина на проблема за непоправимия. Тъй че чудовището, непоправимият, мастурбаторът са персонажи, които започват да обменят помежду си някои от своите характерни черти и чиито профили започват да се наслагват един върху друг. Но аз смятам — и това ще бъде един от основните пунктове, върху които бих искал да наблегна — че тези три образа все пак остават напълно разграничени и отделени един от друг до края на XVIII и началото на XIX в. Но появата на онова, което бихме нарекли технология на човешката анормалност, технология на анормалните индивиди, се създава тъкмо когато бъде изградена постоянна мрежа от знание и възможности, която ще обединява или, във всеки случай, ще включва тези три образа, в съответствие с едни и същи системи от закономерности. Едва в този момент ще се изгради наистина сфера от аномалии, в която ще можем да открием и двусмислеността на чудовището, и двусмислието на непоправимия, и двусмислието на мастурбиращия, този път вътре в хомогенна и относително по-малко регулярна сфера. Но преди това, тоест през епохата, в която се намирам (края на XVIII — началото на XIX в.), струва ми се, че тези три образа са отделени един от друг. Те остават отделени един от друг, главно доколкото властовите системи и познавателните системи, към които се отнасят тези три образа, остават отделени едни от други.