Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 43

Следователно, чудовището се свързва с онова, което бихме могли да наречем съвсем общо ограничение на съдебно-политически пълномощия. А неговият образ ще започне да става по-ясен, дори да се променя, в края на XVIII в., успоредно с изменението на тези съдебно-политически пълномощия. Що се отнася до непоправимия, той ще започне да се дефинира и да се уточнява, и да се оформя, успоредно с преустройството на функциите на семейството и с развитието на дисциплинарните методи. Колкото до мастурбиращия, той се проявява и ще започне да става по-ясен при преразпределението на пълномощията, които обхващат тялото на индивидите. Разбира се, тези властови инстанции не са независими едни от други; но те не се подчиняват на един и същ тип функциониране. Не съществува една и съща властова технология, която би осигурила вътрешносвързаното им функциониране. Струва ми се, че тъкмо от такава гледна точка можем да открием тези три персонажа, отделени един от друг. Познавателните инстанции, на които те се позовават, са разграничени по същия начин. Единият, чудовището, се отнася до една естествена история, центрирана в основни линии около абсолютното и непреодолимо разграничение между видовете, родовете, царствата и т.н. Колкото до непоправимия, той се отнася до онзи тип знание, което е в процес на бавно конституиране през XVIII в.: това е знанието, което се ражда от педагогическите методи, от методите на колективното възпитание, на създаването на способностите. И най-сетне, мастурбиращият се появява доста по-късно, през последните години на XVIII в., като се отнася до зараждащата се биология на сексуалността, която всъщност едва около 1820–1830 г. придобива своята научна закономерност. Така че именно организацията на контрола върху аномалиите, както и властовите методи и методите на знанието през XIX в., ще трябва прецизно да организира, да кодифицира, да разчленява едните от другите — познавателните инстанции и онези властови инстанции, които през XVIII в. функционират в дисперсно състояние.

И накрая още една забележка: съвсем очевидно съществува нещо като исторически поврат, ярко изразен през XIX в., който ще обърне реципрочното значение на тези три персонажа. В края на XVIII в. или, във всеки случай, през XVIII в., най-важният образ, образът, който ще господства над останалите и именно онзи, чието възникване ще наблюдаваме (и то с каква сила!) в съдебната практика в началото на XIX в., очевидно е образът на чудовището. Чудовището създава проблем, чудовището подлага на изпитание и медицинската, и съдебната система. Именно около чудовището, през периода 1820–1830 г., се разгръща проблематиката на аномалията, около онези прочути чудовищни престъпления, като престъпленията на жената на Селестат, на Анриет Корние, на Леже, на Папавоан и т.н., за които ще говорим по-нататък. Чудовището е основната фигура, онази фигура, по повод на която инстанциите на властта и сферите на знанието изпитват безпокойство и се реорганизират. По-нататък, постепенно, започва да придобива все по-голямо значение онази най-незначителна, най-умерена, най-малко натоварена от научна гледна точка фигура, онази, която се явява най-индиферентна към властта, тоест мастурбаторът или, ако щете, универсалността на сексуалното отклонение. Именно тя ще препокрие към края на XIX в. останалите фигури и, в крайна сметка, тъкмо върху нея ще бъде съсредоточена основната част от проблемите, които са свързани с аномалията.