Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 44

Ето това е, що се отнася до изграждането на тези три персонажа. По време на следващите три или четири лекции бих искал да изследвам малко формирането, изменението и развитието на тези три фигури, от XVIII до втората половина на XIX в., тоест тогава, когато от една страна, те се формират, а след това, от един момент нататък, когато те се включват в проблематиката, в технологията и в знанието за аномалията.

Днес ще започнем да говорим за чудовището. Чудовището не като медицинско, а като юридическо понятие. В римското право, което, разбира се, служи като фон на цялата тази проблематика за чудовището, се разграничават старателно, ако не напълно ясно, две категории: категорията на отвратителното, на недъга, на дефектността (безобразното, болестното, дефективното е било наричано portentum или ostentum), и освен това на чудовището, в тесния смисъл на думата. Какво означава чудовище в юридически и едновременно с това в научен превод? От Средновековието до XVIII в., който ни интересува, чудовището е в основни линии смесица. Това е смесица между две царства, животинското и човешкото царство: човек с глава на бик, човек с птичи крака — чудовища. Това е и смесване на два вида: свинята, която има глава на овца, е чудовище. Това е и смесване на два индивида: онзи, който има две глави и едно тяло, онзи, който има две тела и една глава, е чудовище. Това е и смесване на два пола: онзи, който е едновременно мъж и жена, е чудовище. Това е и смесица от живот и смърт: зародишът, който се ражда с такава структура, че не може да живее, но въпреки това успява да преживее няколко минути или няколко дни, също е чудовище. И най-сетне, това е смесица на формите: онзи, който няма нито ръце, нито крака, подобно на змията, е чудовище. Следователно, трансгресия на естествените граници, трансгресия на класификациите, трансгресия на описанието, трансгресия на закона в качеството му на описание: при чудовищното става въпрос тъкмо за това. Но не смятам, че само това конституира чудовището. Юридическото нарушаване на природния закон — без съмнение, според средновековното мислене, със сигурност, според мисленето на XVII и на XVIII в. — не е достатъчно, за да конституира чудовищното. За да има чудовищност, необходимо е трансгресията на естествената граница, трансгресията на закона-описание да бъде такава, че да се позовава или, във всеки случай, да поставя под въпрос определена забрана на гражданския, религиозния или божия закон; или да предизвиква известна невъзможност да се прилага този граждански, религиозен или божи закон. Чудовищност съществува само там, където нарушаването на реда на природния закон засяга, разбърква, безпокои правото, независимо дали това е гражданското право, каноническото право или религиозното право. Разликата между недъга и чудовищното се проявява на пресечната точка, в точката на сблъсъка между нарушаването на природния закон-описание и онзи закон, учреден от Бог или учреден от обществата, тъкмо при този сблъсък между две нарушения. Наистина, недъгът е нещо, което разстройва и природния ред, но недъгът не е чудовищност, защото има своето място в гражданското право или в каноническото право. Колкото и недъгавият да не съответства на природата, той е в известен смисъл предвиден от правото. За сметка на това, чудовищното е такава природна неправилност, че при появата й правото се оказва под въпрос, правото не успява да функционира. Правото е принудено да си задава въпроси за собствените си основи или за собствената си практика, или да премълчава, или да се отказва, или да използва друга система за референция, или пък да си измисля казуистика. Всъщност чудовището е онази необходима казуистика, която безредието в природата призовава в правото.