Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 32

В състояние на чума — и тук ви цитирам поредица правила, впрочем абсолютно идентични помежду си, публикувани от края на Средновековието до началото на XVIII в. — градът бил разделян на райони, районите били разделяни на квартали, а след това в тези квартали изолирали улиците, а на всяка улица имало надзиратели, във всеки квартал и инспектори, във всеки район имало отговорници по район, а в самия град имало или губернатор, назначен за тази цел, или градски съветници, които по време на чумата получавали допълнителна власт. Тъй че това било анализ на територията в най-малките й подробности; а посредством тази анализирана по такъв начин територия била организирана постоянна власт, и то постоянна, и в двете посоки. От една страна, поради тази пирамида, за която ви говорих преди малко. Като се започне от часовите, които стояли пред вратите на къщите, в края на улиците, и се стигне до отговорниците за кварталите, до отговорниците за районите и до отговорниците за града, тук имате един вид голяма властова пирамида, в която не трябвало да има никакво прекъсване. Това било власт, еднакво непрекъсната при своето изпълнение, а не просто в йерархическата си пирамида, понеже надзорът трябвало да се упражнява без каквото и да било прекъсване. Часовите трябвало постоянно да бъдат налице в края на улиците, инспекторите на кварталите и на районите трябвало по два пъти на ден да правят инспекции, така че нищо от онова, което ставало в града, не можело да убегне от погледа им. И всичко, което било наблюдавано по този начин, трябвало да бъде регистрирано по такъв постоянен начин чрез вид визуален анализ, както и чрез презаписването на всички сведения в големи регистри. В началото на карантината всички граждани, намиращи се в този момент в града, трябвало да съобщят имената си. Техните имена се записвали в цяла поредица регистри. Някои от тях били в ръцете на местните инспектори, а другите — в ръцете на централната администрация на града. Инспекторите трябвало да минават всеки ден пред всяка къща и да правят проверка. На всеки индивид бил посочен прозорец, на който трябвало да се показва, и когато съобщавали името му, той трябвало да се появява на този прозорец, като се има предвид, че ако не се покажел, това ще означава, че е на легло; а ако бил на легло, значи бил болен; а щом като бил болен, значи бил опасен. И, следователно, трябвало да се вземат мерки. Тъкмо в този момент се правел подборът на индивидите между онези, които са болни и онези, които не са. Всички тези така установени по два пъти на ден сведения посредством посещението — този вид преглед, парад на живите и на мъртвите, осигуряван от инспектора — всички тези сведения, записани в регистъра, след това били сравнявани с централния регистър, който бил в ръцете на градските съветници в централната администрация на града.

Виждате сами, че подобна организация е всъщност абсолютно антитетична, във всеки случай противоположна на всички практики по отношение на прокажените. Тук не става въпрос за изключване, а става въпрос за карантина. Не става въпрос да се прогонва, а напротив, да се установява, да се фиксира, да се дава място, да се определят места, да се дефинират присъствия, и то разграничени присъствия. Не отхвърляне, а включване. Виждате, че вече не става дума за нещо като масово разделение между два типа, между две групи население: онази, която е чиста, и онази, която е нечиста, онази, която е болна от проказа, и онази, която няма проказа. Напротив, отнася се до поредица от тънки и постоянно наблюдавани различия между индивидите, които са болни, и онези, които не са болни. Следователно, това е индивидуализиране, разделяне и подразделяне на властта, което достига до най-тънките елементи на индивидуалността. Като резултат сме много далеч от масовото и гъмжащо отделяне, характеризиращо изключването на прокажения. Виждате също така, че в никакъв случай не става дума за такъв род отстраняване, за разрив на контакта, за маргинализиране. Напротив, отнася се за внимателно и педантично наблюдение. Докато проказата изисква разстояние, чумата предполага един вид все по-внимателно доближаване на властта до индивидите, все по-постоянно, все по-настоятелно наблюдение. Тук не се визира онзи вид пречистващ ритуал, както при проказата; при чумата се визира максимализиране на здравето, на живота, на продължителността на живота, на силата на индивидите. Всъщност става дума за производство на здраво население; проблемът не е да се прочистват онези, които живеят в общността, както беше при проказата. И, най-сетне, виждате, че не става дума за окончателно белязване на една част от населението; става въпрос за постоянно наблюдение на една област на изправност, във вътрешността на която непрестанно се преценява всеки индивид, за да се разбере дали наистина отговаря на правилата, на дефинираната норма за здраве.