Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 33

Знаете, че съществува отделна, доста интересна литература по въпроса за чумата, в която чумата се смята за период на голям панически смут, когато индивидите, застрашени от преминаващата край тях смърт, изоставят своята идентичност, хвърлят маската си, забравят статуса си и се отдават на големия разврат на хората, които знаят, че ще умрат. Има литература за чумата, която е свързана с разпадането на индивидуалността; цяла една оргийна фантазия за чумата, според която чумата е времето, когато индивидуалностите се разпадат, когато законът се забравя. Разразяването на чумата е времето, в което каквото и да било спазване на правилата в града е премахнато. Чумата побеждава закона, така както побеждава тялото. Поне такава е литературната фантазия за чумата. Но виждате, че има и друга фантазия за чумата: политическата фантазия за чумата, според която тя напротив е онова удивително време, когато политическата власт е упражнявана с пълна сила. Чумата е онова време, в което разделянето на населението достига най-висшата си точка, когато вече не може да се осъществяват дори в най-малка степен опасните комуникации, неясните общности, забранените контакти. Времето на чумата е време на изчерпващо разделение на населението от страна на политическа власт, чиито тънки разклонения непрестанно достигат до най-малката частица от самите индивиди, до тяхното време, местоживеене, местонахождение, тяло. Може би чумата носи със себе си литературната или театралната фантазия за великото време на оргиите; чумата носи в себе си и политическата фантазия за изчерпателната власт, за властта без прегради, за напълно транспарентната по отношение на своя обект власт, за изцяло прилаганата власт. Виждате, че тук фантазията за военното общество и фантазията за обхванатото от чума общество, тези две фантазии, които виждаме да се зараждат през XVI и XVII в., се оказват свързани. И мисля, че всъщност онова, което е имало политическо значение, именно от XVII-XVIII в. нататък, не е старият модел за чумата, чиито последни останки или една от последните големи прояви намираме в изключването на просяците, на лудите и т.н. и в „голямото затваряне“. През XVII в. този модел е бил заменен с друг, много различен модел. Чумата е заела мястото на проказата като модел на политически контрол и това е едно от великите открития на XVIII в. или, във всеки случай, на Класическата епоха и на административната монархия.