Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 31

В края на краищата ми се струва, че моделът „изключване на прокажените“, моделът на индивида, който бива прогонван, за да се прочисти общността, общо взето, окончателно е изчезнал в края на XVII — началото на XVIII в. За сметка на това нещо друго, друг един модел е бил не организиран, а реактивиран. Този модел е почти също толкова древен, както и моделът за изключване на прокажените. Това е проблемът за чумата и разделянето на части на заразения с чума град. Струва ми се, че що се отнася до контрола над индивидите, Западът всъщност е имал само два основни модела: единият е моделът за изключване на прокажения; другият е моделът за включване на болния от чума. И смятам, че заменянето на изключването на прокажения, като модел за контрол, с включването на болния от чума, е един от най-важните феномени на XVIII в. За да ви обясня това, бих искал да ви припомня как се е извършвало поставянето на града под карантина, след като имало признаци за заболяване от чума. Очертавана е била, разбира се, определена територия — и там хората наистина са били затваряни — територията на даден град, евентуално на даден град и на неговите предградия, и тази територия бива конституирана като затворена територия. Но с изключение на тази аналогия практиката, що се отнася до чумата, била доста различна от практиката по отношение на проказата. Тази територия вече не била онази неопределена територия, на която захвърляли населението, от което трябвало да се очистят. Тази територия ставала обект на точен и подробен анализ, на старателно разделение.