Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 30

Преди да преминем към конкретния анализ следващия път, бих искал сега да изложа някои размисли, които до известна степен са от методологическо естество. Разбира се, това, за което ще ви говоря от идущия път нататък — тоест историята на тази власт за нормализиране, прилагана главно към сексуалността, техническите методи за нормализиране на сексуалността от XVII в. насам — аз не съм първият, който говори за това. Доста научни трудове са му посветени и съвсем наскоро бе преведена на френски книгата на Ван Юсел, която се нарича La Répression de la sexualité или Histoire de la répression de la sexualité Но онова, което бих искал да направя, се отличава от тази научна работа и от някои други научни трудове, които бяха написани в тази област, не бих казал точно разлика в метода, а разлика в гледната точка: една разлика в онова, което тези анализи и моите собствени предполагат, импликират, що се отнася до теорията на властта. Струва ми се наистина, че в трудовете, за които говоря, основното, централното понятие е понятието „репресия“. Тоест, тези анализи предполагат позоваването на власт, чиято най-важна функция е репресирането, чието ниво на ефективност е над-структурно, от порядъка на суперструктурата, и чиито механизми са свързани главно с незнанието, със заслеплението. А аз бих искал да ви подскажа една различна концепция, друг тип анализ на властта посредством анализите, които ще направя на нормализирането на сексуалността от XVII в. насам.

За да бъдат ясни нещата, незабавно ще дам два примера, които, струва ми се, продължават да се прилагат и до днес в съвременните анализи. И веднага ще видите, че цитирайки ви тези два примера, поставям под въпрос (оспорвам) самия себе си в предишните мои анализи.

Всеизвестно е по какъв начин в края на Средновековието или дори през цялото Средновековие е ставало изолирането на болните от проказа от обществото.

Изолирането на прокажените е било социална практика, съдържаща най-напред строго отделяне от обществото, отстраняване, нареждане за недопускане на контакт между даден индивид (група индивиди) и друг индивид. От една страна това е било отхвърляне на тези индивиди в един външен, неопределен свят, отвъд стените на града, отвъд границите на общността. Следователно, създаване на две чужди една на друга съвкупности. И онази, която е била отхвърлена, е била отхвърлена в буквалния смисъл на думата във външния свят.

И най-сетне, трето, това изключване на прокажения означавало дисквалифицирането — може би не точно морално, но във всеки случай юридическо и политическо — на изключените и прогонените по този начин индивиди. Те навлизали в смъртта, а вие знаете, че изключването на прокажения обикновено е било съпроводено от нещо като погребална церемония, по време на която били обявявани за мъртви (и, следователно, тяхното имущество подлежало на унаследяване) индивидите, обявени за прокажени, които щели да потеглят към външния и чужд свят. С една дума, това било наистина практика на изключване, практика на отхвърляне, практика на „маргинализиране“, както бихме казали днес. И тъкмо в такава форма се описва и мисля, че все още се прави и до днес, начинът, по който се упражнява властта над лудите, болните, престъпниците, отклоняващите се, децата, бедните. Обикновено се описват властовите ефекти и механизми, които биват упражнявани върху тях, като механизми и ефекти на изключване, дисквалифициране, заточаване, отхвърляне, лишаване, отказ, непризнаване; тоест, целият арсенал от негативни понятия или механизми на изключването. Твърдя и продължавам да твърдя, че тази практика или този модел на изключване на прокажения наистина е била исторически активен модел и продължава да бъде дори в нашето общество. Във всеки случай, когато към средата на XVII в. започва големият лов на просяците, скитниците, безделниците, безпътните и т.н. — и когато се санкционира или чрез изхвърляне извън града на цялото това мобилно население, или чрез затварянето му в общи болници — мисля, че изключването на прокажения или изобщо този модел отново е бил задействан политически от кралската администрация. За сметка на това, съществува друг модел на поставяне под контрол, който според мен е имал много по-голям и твърде по-траен исторически успех.