Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 34

Бих казал, в общи линии, следното. Заменянето на модела на проказата от модела на чумата съответства всъщност на един много важен исторически процес, който ще назова с няколко думи: откриване на позитивните технологии на властта. Реакцията спрямо проказата е негативна реакция; това е реакция на отхвърляне, на изключване и т.н. Реакцията спрямо чумата е позитивна реакция; това е реакция на включване, на наблюдение, на формиране на знанието, на мултиплициране на властовите ефекти въз основа на натрупването на наблюдения и на знания. Преминава се от властова технология, която прогонва, изключва, заточава, маргинализира, потиска, към власт, която всъщност е позитивна, власт, която създава, власт, която наблюдава, власт, която знае и власт, която се мултиплицира въз основа на собствените си следствия.

Бих казал, че обикновено Класическата епоха е възхвалявана, понеже е успяла да изнамери значителен брой научни и индустриални техники. Добре знаем, че тя е изнамерила и форми на управление; създала е административни апарати, политически институции. Всичко това е вярно. Но Класическата епоха, и мисля, че на това се отделя по-малко внимание, е изобретила също такива технически властови методи, при които властта не действа чрез задържане, а чрез произвеждане и чрез максимализиране на произведеното. Власт, която не действа посредством изключване, а по-скоро посредством точно и аналитично включване на елементите. Власт, която не действа посредством разделяне на неопределени големи маси, а посредством разпределение, в зависимост от диференциалните индивидуалности. Власт, която не е свързана с незнанието, а, напротив, с цяла поредица механизми, които осигуряват формирането, инвестирането, натрупването, нарастването на знанието. (Класическата епоха е изнамерила властовите технически методи) в онзи вид, в който те най-сетне да могат да бъдат пренасяни върху много различни институционални основи, независимо дали това са държавните системи, институциите, семейството и т.н. Следователно, Класическата епоха е изработила онова, което можем да наречем „изкуство на управлението“ точно в онзи смисъл, в който са го разбирали по онова време, „управлението“ на децата, „управлението“ на лудите, „управлението“ на бедните, а в скоро време и „управлението“ на работниците. И под „управление“ трябва да разбираме три неща, възприемайки понятието в неговия широк смисъл. На първо място, естествено XVIII в. или Класическата епоха откриват юридическо-политическа теория за властта, която е центрирана върху понятието воля, върху нейното отстраняване, нейното пренасяне, нейното представяне в управленския апарат. XVIII в. или Класическата епоха е изградила цял държавен апарат, с неговите продължения и опори в разнообразни институции. А също така — и тъкмо на това бих искал да се спра накратко и би трябвало да ми послужи като фон в анализа на нормализирането на сексуалността — е изграден общ метод за упражняване на властта, който се поддава на трансфер в множество и различни институции и системи. Подобен метод е обратната страна на юридическите и политическите структури на представителството и условие за функционирането и за ефективността на тези системи. Този общ метод за управляване на хората съдържа типов механизъм, който е организацията на научната дисциплина, за която ви говорих миналата година. От какво се ръководи този механизъм? От нещо, което можем да наречем, струва ми се, „нормализиране“. Така че тази година ще се посветя не на самата механика на тези научни инструменти, а на нормализационните им ефекти, на онова, към което е насочена тяхната цел, на ефектите, които те постигат и които можем да поставим в рубриката „нормализиране“.