Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 29

Силата, мощта, възможността за проникване и за сътресение, която има съдебномедицинската експертиза по отношение точността на юридическата институция, по отношение на нормативността на медицинското знание, се дължи главно на факта, че тя им предлага различни понятия; тя се отнася до друг обект, тя носи със себе си технически методи, които са различни и образуват нещо като трети коварен и скрит член, грижливо прикрит, отдясно и отляво, от едната и от другата страна, от юридическите понятия „престъпност“, „рецидив“ и т.н. и от медицинските понятия „болест“ и т.н. Тя всъщност предлага един трети член, тоест по всяка вероятност зависи — и точно това ще искам да ви покажа — от функционирането на власт, която не е нито съдебната власт, нито медицинската власт, една власт от друг тип, която ще нарека, предварително и временно, власт за нормализиране. При експертизата имаме практика, която се отнася до анормалните, която въвежда известна власт за нормализиране и която, лека-полека, се стреми със собствените си сили, чрез свързването, което осигурява между медицинското и съдебното, да трансформира както съдебната власт, така и медицинската власт, да се конституира като инстанция за контрол на анормалното. И доколкото конституира съдебномедицинското като инстанция за контрол не на престъплението, не на болестта, а на анормалното, на анормалния индивид, тя е важен, едновременно теоретичен и практически проблем. Тъкмо с това тя отпраща към цяла генеалогия на специфичната власт, с чиято генеалогия бих искал да се занимая сега.