Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 28

На първо място, задължението всеки индивид, явяващ се пред съдебното заседание, да е прегледан преди това от експерти психиатри, така че никой да не може да застава пред съда просто със своето престъпление. Той трябва да се яви с доклад от експертизата на психиатъра и чак тогава, носейки и своето престъпление, и този доклад, той се явява пред съда. И става въпрос тази мярка, която е обща и задължителна за съда, да стане такава и за изправителния съд, където тя се прилага при известни случаи, но все още не при всички.

Вторият признак за процеса на изграждане на тази организация е съществуването на специални съдилища, на съдилища за малолетни, в които информацията, с която разполага съдията, едновременно за следствието и за съдебното решение, е главно психологическа, социална, медицинска информация. Следователно, тя се отнася в много по-голяма степен до контекста на съществуването, на живота, на дисциплината на индивида, отколкото до самото деяние, което той е извършил и за което е призован пред съда за малолетни. Съдът, пред който е призован малолетният, е съд над порочността и опасността, а не съд на престъплението. Това е и внедряване в наказателната администрация на медицинско-психологически служби, чиято задача е да съобщават по какъв начин се осъществява еволюцията на индивида при протичането на наказанието тоест, най-ниското ниво на перверзност и равнището на опасност, което индивидът все още показва в един или друг момент от излежаването на присъдата си, имайки предвид, че, ако е достигнал достатъчно ниско равнище на опасност и на перверзност, той ще може да бъде освободен, поне по условен начин. Бихме могли да цитираме и цяла серия от институции за съдебномедицински надзор, които обграждат детството, младежта, младежите в опасност и т.н.

Като се вземе всичко предвид, тук имаме една отчасти двойна система — медицинска и юридическа, която е започнала да се организира от XIX в. насам и в която експертизата, със своя много странен дискурс, в известен смисъл е централен елемент, онзи малък, безкрайно тънък и невероятно здрав гвоздей, който поддържа целия този ансамбъл.

И тук вече стигам до самата цел на нашия курс през настоящата година. Струва ми се, че съдебномедицинската експертиза във вида, в който я виждаме да функционира днес, е особено фрапиращ пример за нахлуването или, по-скоро, за коварното нахлуване в съдебната и в медицинската институция, точно на границата между тях, на определен механизъм, който не е нито медицински, нито съдебен. Ако тъй дълго говорих за съдебномедицинската експертиза, то е за да покажа, от една страна, че тя е извършвала свързването, че е осигурявала функциите на свързване между съдебното и медицинското. Но непрекъснато се опитвах да ви покажа колко чужда е тя както по отношение на съдебната институция, така и по отношение на вътрешната нормативност на медицинското знание; не само чужда, но и смехотворна. Медицинската експертиза още в началото нарушава закона; психиатричната експертиза в сферата на наказателното право още с първата дума се превръща в карикатура на медицинското и психиатричното знание. Тя не е хомогенна нито с правото, нито с медицината. Макар и в точката на свързването им, на границата между тях, тя да играе основна роля за институционалното им нагаждане, би било напълно неправилно да оценяваме модерното право (или, във всеки случай, правото, такова каквото то е функционирало в началото на XIX в.) с помощта на подобна практика; би било неправилно да измерваме медицинското знание и дори психиатричното знание според мащаба на тази практика. В крайна сметка става въпрос за нещо съвършено различно. Съдебномедицинската експертиза произхожда от другаде. Тя не произтича от правото, нито от медицината. Което и да било историческо изпитание, произтичащо от наказателната експертиза, няма да ни отпрати нито към развитието на правото, нито към развитието на медицината, нито дори към тяхното паралелно развитие. Това е нещо, което се вмъква между тях, което осигурява свързването им, но което идва от другаде, с различни понятия, с различни норми, с различни правила на образуване. Всъщност, в съдебномедицинската експертиза и правосъдието, и психиатрията са еднакво опорочени. Те не се занимават с присъщия си предмет, не влагат в практиката присъщата им закономерност. Съдебномедицинската експертиза не е адресирана до престъпници или до невинни, не и до болни, противопоставени на не-болните. Според мен това е категорията на „анормалните“; или, ако щете, съдебномедицинската експертиза се разгръща всъщност не в сферата на опозиция, а на градация от нормалното към анормалното.