Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 27

Извън тази регресия и реактивирането на цяла една вече вековна практика, другият исторически процес, който в известен смисъл е изправен пред нея, това е едно неопределено искане за правомощия в името на самото модернизиране на правосъдието. Тоест, от началото на XIX в. се отправят непрестанни и все по-настоятелни искания за съдебни правомощия на лекаря или дори за медицински правомощия на съдията. Всъщност, в самото начало на XIX в. проблемът за правомощията на лекаря в съдебния апарат бе дискурсивен проблем в смисъл, че поради причини, които тук би отнело прекалено много време да обясняваме, лекарите изисквали правото да упражняват своите знания вътре в самата съдебна институция. На което съдебната институция се противопоставяла главно като на инвазия, като на конфискация, като на дисквалифициране на нейната собствена компетентност. Но от края на XIX в. насам, напротив, и това е много важно, започва полека-лека да се установява нещо като всеобщо искане на съдиите за медикализиране на тяхната професия, на тяхната функция, на техните решения. А след това и идентично на него искане за съдебно, в известен смисъл, институционализиране на медицинското знание: „В качеството си на лекар, аз съм съдебно компетентен“ — повтарят лекарите от (началото на) XIX в. Но за пръв път през втората половина на XIX в. съдиите започват да заявяват: искаме нашата функция, освен функция на осъждане и на изкупление, да стане и терапевтична функция. Характерното е, че на Втория международен конгрес по криминология, състоял се през 1892 г., струва ми се (всъщност, не съм сигурен, да речем около 1890 г., — в момента не си спомням точно годината), са направени сериозни предложения за премахване на съдебните заседатели, със следната теза: съдебното жури се състои от хора, които не са нито лекари, нито съдии, и, следователно, не притежават никаква компетентност нито в сферата на правото, нито в сферата на медицината. Това жури може да бъде само пречка, непроницаем елемент, само неподдаващо се на употреба ядро вътре в съдебната институция в онзи вид, в който тя трябва да функционира в идеалния си вид. От кого би била съставена истинската съдебна институция? От жури, състоящо се от експерти, при юридическата отговорност на някой магистрат. Тоест, (получаваме) съединяване на всички юридически инстанции от колективен тип, които са били организирани при реформата на наказателното право в края на XVIII в., за да могат да се съберат, най-сетне, но в съюз без трети лица, лекарите и магистратите. Разбира се, по онова време такова искане е просто показателно за дадено развитие; то незабавно предизвиква силно противопоставяне от страна на лекарите и особено на магистратите. При все това, обаче, тъкмо то се превръща в цел на цяла поредица реформи, които започват да се организират главно в края на XIX и началото на XX в., и които действително организират нещо като медицинско-съдебна власт, чиито основни елементи или основни прояви са следните.