Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 23

Тази институционална тоталност е адресирана към опасния индивид, тоест, който не е точно болен, нито престъпен в истинския смисъл на думата. При психиатричната експертиза (и в окръжното от 1958 г. най-накрая ясно се заявява това) експертът трябва да диагностицира, трябва да се бори при своя разпит с евентуално опасния индивид. Така че, в крайна сметка, имаме две понятия, които са изправени едно срещу друго и които, както веднага забелязвате, са много близки и съседни: от една страна, понятието „перверзност“, което позволява да се свържат серията от медицински понятия и серията от юридически понятия; а, от друга страна, понятието „опасност“, „опасен индивид“, което дава възможност да се докаже и обоснове на теория съществуването на непрекъсната верига от съдебномедицински институции. Опасност и перверзия: това, както ми се струва, конституира нещо като основно ядро, теоретичното ядро на съдебномедицинската експертиза.

Но ако е наистина такова теоретичното ядро на съдебномедицинската експертиза, струва ми се, че можем да разберем известен брой неща. Първото, разбира се, е онзи чисто гротесков и юбюесков характер, който се опитах да очертая последния път с помощта на няколкото експертизи, които ви прочетох и които, отново ви повтарям, са взети от най-големите имена в съдебната психиатрия. Тъй като сега не ви цитирам тези експертизи, мога да ви дам имената на техните автори (няма да можете да свържете името на автора с названието на експертизата). Става дума за Сенак, Гуриу, Хьойе, Йенил-Перен. Този чисто гротесков, чисто юбюесков характер на наказателния дискурс може да бъде обяснен, в своето съществуване и в своето запазване, именно въз основа на теоретичното ядро, изградено от двойката перверзност-опасност. Виждате, наистина, че съединяването на медицинското и съдебното, осигурено от съдебномедицинската експертиза, тази функция на медицинското и на съдебното се осъществява единствено благодарение на реактивирането на онези категории, които бих нарекъл елементарни категории на моралността, които се подреждат около понятието „перверзност“ и каквито са, например, категориите „високомерие“, „твърдоглавие“, „лошота“ и т.н. Тоест, съединяването на медицинското и на съдебното предполага и може да бъде осъществено единствено от реактивирането на дискурс, който е в основни линии родителско-детски, родителско-инфантилен, дискурсът на родителя към детето, дискурсът на морализиране на самото дете. Детски дискурс или по-скоро дискурс, адресиран главно към децата, дискурс задължително под формата на б.а. — ба. А, от друга страна, това е дискурсът, който не само се организира около сферата на перверзността, но и около проблема за социалната опасност: тоест, това ще бъде и дискурс на страха, дискурс, чиято функция ще бъде да открива опасността и да й се противопоставя. Следователно, това е дискурс на страха и дискурс на морализирането, това е детски дискурс, чиято епистемологична организация, изцяло ръководена от страха и от морализирането, може да бъде само смехотворна, дори по отношение на лудостта.