Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 25

Струва ми се, че на подобна основа може би е възможно да пресъздадем два взаимносвързани исторически процеса. На първо място, много странната историческа регресия, на която сме свидетели от XIX в. насам. В началото психиатричната експертиза — на Ескирол, Жорже, Марк — бе обикновено транспониране в съдебната институция на създадено другаде медицинско знание: в болницата, при клиничните опити. Но сега виждаме експертиза, която, както ви казах миналия път, е напълно откъсната по отношение на психиатричното знание на нашето време. Понеже, каквото и да си мислят някои за съвременния дискурс на психиатрите, добре разбрахте, че онова, което казва експертът психиатър, е хиляди пъти под епистемологичното равнище на психиатрията. Но какво се появява отново в това подобие на регресия, на дисквалифициране, на разлагане на психиатричното знание в експертизата? Лесно е да схванем какво се появява отново. Това е нещо подобно на следното, тоест на един текст, който съм взел от XVIII в. Това е прошение, молба, подадена от майка за приемането на нейното дете в Бисетр през 1758 г. (поправка: през 1728 г.) Взел съм за малко този материал назаем от научната работа, която пише в момента Кристиан Мартен върху тези кралски писма за заточаване. Ще разпознаете абсолютно същия тип дискурс като онзи, който се използва понастоящем от психиатрите.

„Просителката (това е жената, която моли кралско писмо за затварянето на сина й; М.Ф.) се омъжила отново след тригодишно вдовство, за да си запази късчето хляб се занимава и с търговия на галантерийни стоки; тя сметнала, че е добре да прибере отново сина си у дома (…) Този безпътник обещал да й се подчинява, за да му даде свидетелство за търговец-чирак. Просителката обичала нежно своето дете, въпреки всички мъки, които той й бил причинил (вече), направила го чирак, оставила го да живее в къщата си, за нейно и на нейните (други) деца нещастие, той останал там две години, през което време всеки ден крадял и щял да я разори, ако останел по-дълго време. Като мислела, че той ще се държи при другиго по по-добър начин, понеже разбирал от търговия и бил способен да работи, просителката го уредила у Г-н Кошен, честен човек, галантериен търговец на градската врата Сен-Жак; държал се добре в продължение на три месеца, после безпътникът откраднал шестстотин ливри, които просителката била принудена да заплати, за да спаси живота на сина си и честта на семейството си (…). Понеже този измамник не знаел как да излъже майка си, престорил се, че иска да стане монах, за целта излъгал много честни хора, които, приемайки за истина онова, което им казвал този мошеник, почнали да уговарят майка му с хиляди съображения, като й казвали, че тя ще отговаря пред Бога за онова, което ще се случи на нейния син, ако се противопостави на неговото призвание (…) Просителката, която от няколко години вече познавала лошото поведение на своя син, все пак се оставила да се хване на капана и му дала щедро (поправка: общо взето) всичко, от което той имал нужда, за да влезе в манастира в Иверно (…). Тоз нещастник останал в него само три месеца, като казал, че този орден не му се харесва, че искал по-скоро да влезе в ордена Премонтре. Просителката, която не искала да се укорява за нищо, дала на сина си всичко, което той й искал, за да влезе в манастира Premontree: там той се покалугерил; но мизерника, който само се опитвал да измами своята майка, скоро показал своята хитрост, което накарало тези господа (премонтрианците; М.Ф.) да го прогонят от своя манастир, след като девет месеца бил послушник там.“ И така, това продължава и завършва така: „Просителката (тоест, майката; М.Ф.) иска вашето съдействие, Ваше Височество, и ви моли (това е адресирано до полицейския лейтенант; М.Ф.) най-смирено да съдействате да получи кралско писмо за затварянето на нейния син и той да бъде изпратен на Островите при първа възможност, в противен случай нито тя, нито нейният съпруг ще имат някога покой, нито пък животът им ще може да бъде в безопасност.“