Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 24

Но този юбюесков характер е свързан не просто с личността на произнасящите го, нито дори с необработения характер на експертизата или на знанието, свързано с експертизата. Напротив, юбюесковият характер е свързан твърде позитивно с ролята на посредник, изпълнявана от наказателната експертиза. Той е пряко свързан с функциите на тази експертиза. За да се върнем за последен път към Юбю (и тук ще го изоставим), ако приемем — както се опитах да ви покажа това последния път — че Юбю е упражняване на властта посредством експлицитната дисквалификация на прилагащия я, ако политически гротескното е анулиране на притежателя на властта от самия ритуал, проява на тази власт и на нейния притежател, добре разбирате, че експертът психиатър може да бъде единствено само самият персонаж на Юбю. Той може да упражнява ужасната власт, която се изисква да осигурява — и която в крайна сметка детерминира наказанието на даден индивид или участва до голяма степен в него — само посредством детински дискурс, който го дисквалифицира като учен в самия момент, в който е призован тъкмо в качеството си на учен и посредством дискурс на страха, който го прави смешен в самия момент, в който говори пред съда за някой, намиращ се в отделението на обвиняемите и, следователно, лишен от каквато и да било власт. Той, ученият, подслонен, защитен, дори сакрализиран от цялата съдебна институция и от нейния меч, говори на езика на детето, говори на езика на страха. Този неразбираем език на експертизата функционира точно като онова, което ще предава от съдебната към медицинската институция властовите ефекти, присъщи и на едната, и на другата институция, посредством дисквалифицирането на онзи, който осъществява съединяването. С други думи: това е графиня де Сегюр, защитена, от една страна, от Ескирол, а от друга, от Фукие-Тенвил. Във всеки случай, разбирате защо, като се започне от Пиер Ривиер и се стигне до Рапен или до онези, чиито експертизи ви цитирах миналия ден, като се тръгне от Пиер Ривиер и се стигне до днешните престъпници, се поддържа все същия тип дискурс. Какво ни показват тези експертизи? Болестта? Не. Отговорността? Не. Свободата? Не. А само все едни и същи образи, все едни и същи жестове, все едни и същи поведения, все едни и същи пакостливи сцени: „Той си играеше с дървени оръжия-играчки“; „Той режеше главите на зелките“; „Той причиняваше мъка на родителите си“; „Той отсъстваше от училище“; „Той не учеше уроците си“; „Той беше мързелив“. И: „Оттук правя заключението, че той е отговорен.“ Виждате, че в центъра на един механизъм, в който съдебната власт толкова тържествено отстъпва място на медицинското знание, се появява един Юбю, едновременно неук и изплашен, но тъкмо той дава възможност на такава основа да се задейства тази двойна машинария. Палячовщината и функцията на експерта психиатър са свързани помежду си: тъкмо в качеството си на функционер той е палячо.