Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 58

Тя обърна глава и го погледна.

— Казвам се Тифании Тифании Тифании, с две „и“ накрая. Тръгвате ли си?

— Какво?

Тя се изправи и се облегна на мраморния плот, беше се хванала за него с две ръце така, че горната част на униформата й се опъваше на гърдите.

— Всичките ви чанти са готови?

Джеф хвърли поглед на леглото. Чантите, в които бе натъпкал нещата си, зееха отворени, а дрехите висяха навън от тях като вътрешностите на изкормен войник. Вниманието му обаче отново бе привлечено от разпечатките и колоните с цифри. Пет пари не даваше в какво състояние ще са дрехите му, когато се върне в Манхатън. Нали затова са пералните и сушилните.

Спря погледа си отново върху камериерката.

— Трябва да се връщам на работа.

— Вярно ли е, че сте от Манхатън? Ню Йорк сити?

— Да.

— Никога не съм била там — потърка единия си крак в другия, сякаш изпитваше нужда, за която искаше той да знае.  — Винаги съм искала да отида.

Просто стоеше и го гледаше втренчено.

„Идеята не беше добра, помисли си Джеф, стана и прекоси ориенталския килим. Наистина не беше добра.“

Влезе в банята и затвори вратата след себе си.

— Аз съм Джеф.

— Знам. Всички знаем кой сте. Вие сте приятелят на Лейн.

Той постави показалец в основата на гърлото й.

— Мълвата се разнася бързо.

Бавно плъзна пръст по нежната й кожа към деколтето, оформено от реверите на униформата. В отговор тя задиша тежко, гърдите й се издуха.

— Тук съм, за да се погрижа за вас — прошепна тя.

— Така ли.

Униформата беше сива с бяла яка и бели перлени копчета — и като постави върха на пръста си върху едно от тях, членът му запулсира зад дюкяна на панталона. Последните седемдесет и два часа бяха брутални, изпълнени единствено с цифри, главоболие и лоши новини. Това тук бе като дъжд за пресъхнала земя — поне що се отнасяше до него.

Джеф разкопча първото копче. Второто. Третото. Сутиенът й беше черен, също като копринените чорапи.

Наведе се и целуна шията й, тя изви гръб, а ръката му се плъзна около талията й. Презерватив. Имаше нужда от презерватив и като знаеше каква бе старата слава на Лейн, тук наоколо трябваше да има такъв…

Разкопча горната част на униформата й и разкри сутиена, стегнатите й зърна бяха изложени на показ и о, да, бяха съвършени. И в същото време се огледа и отвори първото чекмедже.

„Добре“, помисли си, като намери три пакета яркосини презервативи.

В следващия миг камериерката бе гола, ако се изключеха копринените чорапи. Беше великолепна цялата — съвършени истински гърди, прекрасни бедра и сладка плът. Той остана облечен и сложи бързо презерватива, без да губи нито миг.

Тифании Тифании Тифании с две „и“ накрая знаеше прекрасно как да го обгърне с крака и да кръстоса глезени на гърба му и о, звуците, които издаваше в ухото му. Подпрял се с една ръка на стената до античното огледало и обвил другата около кръста й, той започна да се движи. Тя го стисна за раменете и затвори очи.

Беше толкова дяволски хубаво. Макар да не се познаваха, очевидно статутът му на „чужденец“ му придаваше екзотичност. Понякога обаче човек трябва да се възползва от онова, което се изпречи на пътя му.