Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 56

По линията до него достигна провлеченият и дълбок като океана глас на помощник-шерифа Рамзи.

— Ще ви върнем тленните останки най-късно след четиридесет и осем часа. Въпреки новите разкрития, медиците са си свършили работата.

— Благодаря. Нещо изненадващо в предварителния доклад?

— Канеха се да ми изпратят копие. Ще се свържа с теб веднага щом узная нещо.

— От отдел „Убийства“ си тръгнаха преди около половин час. Мислят, че някой е убил баща ми, нали? Не казаха нищо, но това бе проклетият пръстен на баща ми…

Мис Аврора рязко прочисти гърлото си и той трепна.

— Съжалявам, мем.

— Какво?  — запита Рамзи.

— Майка ми е тук — Рамзи каза „аха“, сякаш прекрасно знаеше какво е да ругаеш пред мис Аврора Томс.  — Искам да кажа, детектив Меримак заяви, че ще разпита разни хора. Колко време ще мине, преди да добият представа какво се е случило?

— Не мога да кажа — настъпи пауза.  — Знаеш ли кой може да го е убил?

— Не.

— И дори не подозираш?

— Говориш като онзи следовател.

— Съжалявам, професионална деформация. И така… познаваш ли някого, който да има мотив?

— Знаеш какъв бе баща ми. Имаше врагове навсякъде.

— Отрязването на пръста обаче е прекалено лично. И заравянето му пред къщата.

Под прозореца на майка му, не по-малко. Той обаче нямаше да се впусне в това.

— Имаше доста бизнесмени, които също го мразеха — Господи, звучеше така, сякаш се защитаваше.  — И е дължал пари на разни хора, Рамзи. Големи пари.

— Защо тогава не са запазили и заложили пръстена? В него има много злато.

Лейн отвори уста. После я затвори. Имаха нужда от пиратски откуп в злато, ако искаха да се справят с дълговете.

— Струва ми се, че се отклоняваме от темата.

— Не съм толкова сигурен.

— Какво трябва да означава пък това?

— Нека просто да кажем, че и преди съм защитавал членове на семейството ти. И нищо няма да промени това.

Лейн затвори очи.

— Как ще ти се отплатя?

— Аз съм този, който изплаща дълг. Сега обаче не е моментът за това. Има и друга причина, поради която се обадих. Днес прибраха тялото на Розалинда Фрийланд.

Лейн побутна чинията си встрани.

— Майка й?

— Синът й. Току-що е навършил осемнайсет, така че е законно.

— И?

Оше една пауза, този път по-дълга.

— Бях там, когато дойде. Виждал ли си го?

— Не съм сигурен дори дали съм знаел, че има дете.

— Снимката му ще бъде на първа страница утре.

— Защо? Искам да кажа освен поради факта, че майка му е извършила самоубийство, преди тялото на баща ми да бъде открито.

— Да, ще ти изпратя снимка, след като затворим. Ще ти се обадя по-късно.

Лейн сложи край на връзката и погледна мис Аврора през масата.

— Познаваш Мич Рамзи, нали?

— Да. Познавала съм го през целия му живот. И ако иска да ти каже защо, ще ти каже. Това е негова работа, не моя.

Лейн остави телефона на масата и се отказа от темата — като че ли имаше друга възможност? Погледна Лизи и каза:

— Мислиш ли, че можем да приемем хората тук в четвъртък?

— Абсолютно — кимна Лизи.  — Градините и игрищата са в страхотно състояние след обяда за дербито. Лесно е да се направи всичко останало за толкова кратко време. Ти какво мислиш?