Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 42

Едуард хвърли поглед на Шелби.

— Наистина ли? Представете си само.

— Разместен е.

Дясната вежда на Шелби се стрелна нагоре в изражение „нали ти казах“, а Едуард отново се обърна към лекаря.

— Намести го.

— Каза, че е станало в конюшнята? Как се върна тук?

— Вървях.

— Не е възможно.

— Пиян съм.

— Е, ще се наложи да те заведем при ортопед…

— Няма да отида в болница. Или ще го наместиш тук, или ме остави така.

— Не такова поведение бих препоръчал. Трябва да бъдеш…

— Доктор Калби, много добре знаеш какво съм преживял. Вече съм прекарал полагаемото ми се време в болница. Така че, не, няма да отида никъде с линейка!

— Ще е по-добре да…

— Primum non nocere.

— Затова и искам да те заведа в града.

— Неписано правило: клиентът винаги е прав.

— Ти си мой пациент, не клиент. Така че моята цел не е твоето доволство, а подходящата грижа.

Но Калби замълча, отдръпна се малко назад и отново спокойно прегледа глезена, макар да не бе ясно дали прави медицински заключения, или чака пациентът му да възвърне здравия си разум.

— Не мога да се справя сам — заключи.

Едуард кимна към Шелби.

— Тя е по-силна от теб. И съм сигурен, че би искала да ми причини болка — нали, скъпа?

— Какво трябва да се направи, докторе?  — запита тя и се приближи.

Калби гледаше втренчено право в лицето на Едуард.

— Ако няма пулс в dorsalis pedis artheria или в tibialis posterior, отиваш в болница.

— Не знам какво е това.

— Ти започна да подхвърляш латински фрази. И това са условията ми. Ако ги отхвърлиш, ще си тръгна, но ще те предам на социалните като труден случай и тогава можеш да се забавляваш, справяйки се с тях.

— Няма да се осмелиш.

— Искаш ли да провериш?  — бе спокойната му реплика.

„Наивен, друг път“, помисли си Едуард.

— Трудно е да се спори с теб, докторе.

— Само защото се държиш нелепо.

И ето така след няколко секунди дънките му бяха смъкнати до мършавите му бедра, нараненият крак — прегънат в коляното, а Шелби го бе възседнала и хванала здраво подколянното му сухожилие. Заради нараняванията на бедрото му кракът му не можеше да стои в изправено положение или поне бе така според добрия лекар.

— Ще дръпна на три.

Едуард се приготви да посрещне болката, като гледаше… право в зрелищното задниче на Шелби. Е да, такъв бе крайният резултат, когато си изкарваш прехраната с физическа работа и си на двайсет и нещо.

Домашният телефон, закрепен на отсрещната стена, зазвъня.

— Три…

Едуард изпищя и се чу силно щракване. Болката обаче бързо утихна до тъпа. И докато Едуард дишаше дълбоко, доктор Калби отново прегледа крака му.

— Пулсът е силен. Изглежда, че избегна екзекуцията — лекарят се изправи на завидно силните си крака.  — Но този инцидент повдига по-важния въпрос как и къде ще се възстановиш.

— Тук, в това кресло — изстена Едуард.  — Очевидно съм в него.

— Вече трябва да си по-добре. И не трябва да се лекуваш сам с алкохол. И трябва…

— Думата „трябва“ не е ли съвременната анатема? Мислех, че няма да има повече „трябва“.

— Популярната психология не ме интересува. Интересува ме това колко слаб си в момента.