Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 4

На Лейн му се искаше да е сигурен, че е страдал.

Да знае, че е имало болка  — огромна, мъчителна болка, а също и страх, силен и всепоглъщащ. Това щеше да бъде неизмеримо облекчение, балсам за надигналите се емоции, които смъртта на баща му във водите на реката бе предизвикала и които заплашваха да го удавят, макар че стоеше на твърда земя.

— Ти открадна над шейсет и осем милиона долара  — каза Лейн на безразличния вятър, на също толкова безразличните капки и на отегчената река долу.   — А дългът на компанията е дори още по-голям. Какво, по дяволите, си направил с толкова пари? Къде са отишли?

Нямаше отговор, естествено. Щеше да е същото дори баща му да бе още жив и Лейн да бе изправен лице в лице с него.

— И съпругата ми  — добави рязко.  — Чукал си съпругата ми. Под покрива, който споделяш с майка ми  — и Шантал е бременна. Не че бракът на Лейн с Шантал Блеър Стоуи бе нещо повече от документ, на който той бе сложил подписа си. Но поне си бе признал грешката и щеше да се погрижи за нея.

— Нищо чудно, че майка ни е пристрастена към лекарствата. Нищо чудно, че се крие. Трябва да е знаела за другите жени, трябва да знаела що за човек си ти, копеле!

Лейн затвори очи и видя труп   — но не подпухналото и посиняло мъртво тяло на баща си върху онази маса в моргата, където бе отишъл, за да идентифицира останките. Не, видя жена да седи на стола в офиса си в семейното имение, разумните й и скромни пола и блуза с копчета по цялата предница бяха в перфектно състояние, кокът й   — съвсем слабо разрошен, а на краката й  — маратонки със зелени петна от трева, вместо обувките, които обикновено носеше.

На лицето й бе изписана ужасна гримаса. Като на жокера от филмите за Батман.

Заради отровното питие, което бе изпила.

Беше открил тялото два дни преди баща му да скочи от моста.

— Розалинда е мъртва заради теб, кучи сине. Работеше за теб в нашата къща от трийсет и пет години, а все едно, че я уби със собствените си ръце.

Тя бе причината Лейн да открие, че липсват пари. Бившата счетоводителка на семейството бе оставила нещо като послание  — флашка с таблици Excel, които показваха тревожните тегления и прехвърляния към „WWB Холдингс“.

Каквото и да бе това.

Тя имаше шейсет и осем милиона причини да се отрови. И всичко, защото бащата на Лейн я бе принудил да прави неетични неща, докато чувството й за благоприличие я бе разкъсвало на две.

— Знам и какво си причинил на Едуард. Знам, че вината е твоя. Изпрати собствения си син в Южна Америка. Отвлякоха го заради теб, а ти отказа да платиш откупа, за да го убият. Радваше се, че си се отървал от съперник в бизнеса, докато се правеше на скърбящ баща. Или го направи, защото той също е подозирал, че крадеш?