Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 3

Едуин Макалън-Мак: Главен отговорник за дестилацията в „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Култивира нов вид мая, надпреварва се с времето и ограничава ресурсите, за да намали разходите. Отдавна не се е влюбвал, ако въобще някога е бил влюбен. Женен за работата си.

Шантал Блеър Стоуи Болдуин. Скоро ще бъде бивша съпруга на Лейн. Бременна с незаконното дете на Уилям Болдуин. Кралица на красотата, плиткоумна, заплашва да разкрие кой е бащата на нероденото й дете, за да измъкне повече пари от Лейн покрай развода.

Розалинда Фрийланд: Бивша счетоводителка на имението на семейство Брадфорд. Самоубива се в офиса си в имението, като изпива отвара от бучиниш. Майка на Рандолф Деймиън Фрийланд, шестнайсетгодишен, баща му  — Уилям Болдуин.

* * *

Страницата с некролозите

в „Шарлмонт Куриер Джърнъл“

УИЛЯМ УАЙЪТ БОЛДУИН

Преди два дни мистър Уилям Уайът Болдуин премина в любящите ръце на нашия Господар и Спасител. Световноизвестен бизнесмен, филантроп и градски първенец, той беше главен изпълнителен директор на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ в продължение на трийсет и шест години. Докато заемаше този пост, въведе нова ера в производството на бърбън и доведе компанията до над един милиард долара годишна печалба.

Любящ съпруг и баща, той оставя вдовица преданата си съпруга Вирджиния Елизабет Брадфорд Болдуин и своите обични деца Едуард Уестфорк Брадфорд Болдуин, Максуел Прентис Болдуин, Джонатан Тюлейн Болдуин и Вирджиния Елизабет Болдуин, както и любимата си внучка Амелия Франклин Болдуин.

Частните служби и посещенията могат да бъдат извършвани, когато е удобно на семейството. Вместо цветя, дарения могат да бъдат изпращани на университета в Шарлмонт на името на мистър Болдуин.

ГЛАВА ПЪРВА

Мостът „Биг Файв“, Шарлмонт, Кентъки

Джонатан Тюлейн Болдуин се наведе над перилата на огромния мост, който свързваше Шарлмонт, Кентъки, с най-близкото пристанище в Индиана  — Ню Олбъни. Река Охайо беше на петнайсет метра под него, калните, придошли води отразяваха многоцветните светлини, които украсяваха всяка от петте арки, свързващи перилата от двете страни на моста. Той се повдигна на пръсти и изпита чувството, че пада, но това бе само илюзия.

Представи си как баща му скача от моста, за да намери смъртта си.

Тялото на Уилям Болдуин бе намерено в подножието на водопада на Охайо преди три дни. Въпреки всичките му постижения в живота, въпреки всичките му възвишени цели, смъртната му черупка бе намерена сред лодките  — до стар рибарски траулер, чиято цена бе двеста долара, най-много триста.

А, срамът…

Какво ли е било усещането за падане? Трябва да е усещал лек ветрец в лицето си, докато е бил привличан надолу към водите на реката от гравитацията. Дрехите му трябва да са се развявали като знамена, да са се удряли в тялото и краката му. Очите му трябва да са се насълзили от ветреца или пък може би от избликнали чувства?

Не, било е по-скоро първото.

Трябва да го е заболяло при удара с повърхността на водата. А после какво? Шокиран си е поел въздух и е погълнал мръсна вода? Задавил се е, имал е чувството, че се задушава? Или от удара е изпаднал в блажено безсъзнание? Или всичко е завършило с инфаркт, причинен от притока на адреналин, пареща болка в средата на гърдите, която е обхванала лявата му ръка и му е попречила да направи спасителното загребване с ръце? Бил ли е все още в съзнание, когато го е ударила баржата с въглища, когато онова витло го е разкъсало? Сигурно е бил мъртъв, когато се е спуснал по водите на водопада.