Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 215
Дж. Р. Уорд
— Ако решиш, че искаш да ги вземеш в училище, ще те закарам след погребението или може да отидем със самолета. Ако искаш да си дойдеш вкъщи веднага, ще вземем нещата ти и ще се сбогуваш или аз ще отида и ще ги взема, а ти ще се явиш на изпитите тук.
— Ти дори нямаш представа как да опаковаш нещата ми — направи физиономия Амелия.
— В кутии и чанти. Толкова ли е трудно?
— Ще направиш това? Ще отидеш чак в Кънектикът и ще вземеш нещата ми?
— С вуйчо Лейн, разбира се.
— Не, ще отида сама. Мога да преценя как да го направя. И така, какво искаш ти?
Амелия отиде до другия диван и седна. Подви крака под себе си и продължи да гледа ключа.
— Какво има в онази депозитна кутия?
— Няма да ти кажа. Ще откриеш, когато му дойде времето.
— Мисля, че ще се върна в училището да си взема изпитите. Ще бъде по-лесно. И ще мога да се сбогувам с всички, без да бързам.
— Добре, тогава утре ще отидем заедно. Колко време мислиш, че ще ти трябва?
— О, господи, сигурно десет дена.
— Ммм…
— Да.
— Добре. Аз ще се върна тук, после ще дойда пак, за да взема нещата ти. После ще те запишем в „Шарлмонт Каунти“ за следващата година.
Амелия най-после присви очи към майка си.
— Каква е уловката?
— Няма уловка. Изобщо. Нямам никакви очаквания и за отношенията между нас двете. Освен да се уверя, че ходиш на училище.
Момичето въздъхна… и скри малкия странен ключ в джоба на джинсите си.
— Добре. Хубаво. Това е… нашият план.
Джин затвори очи с облекчение… а по коридора откъм стаята за игра отекнаха силни викове.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
Това беше играта с най-голям залог и най-променлив успех, която Лейн някога бе играл.
А Джон бе страхотен играч, учудващо спокоен, особено след като играта напредна. Беше умен, решителен, не губеше самообладание и спазваше правилата на сто процента.
Напълно обясняваше защо има такъв успех в бизнеса.
Освен това имаше късмет. Лейн не правеше грешки, но картите му не бяха добри, пропусна толкова много поредни и флошове, три еднакви карти, две двойки… дори една силна карта поп на Джон спечели срещу силната карта на Лейн… всичко това бавно намаляваше шансовете му за победа.
Седнала в редицата на зрителите, Лизи започваше да се тревожи. Мис Аврора дори хвана китката на Лизи, когато играеха последната ръка.
Лейн имаше двеста, петдесет и двайсет и пет в чипове. Това бе всичко.
Останалото бе пред Джон. И макар че имаше такава преднина, бе ясно, че се опитва да сдържи емоциите си, да не позволи на вълнението да го завладее.
— Аз раздавам — каза Богът на зърното, като събра картите от последната си печеливша ръка. — Изглежда това е всичко, Лейн.
— Да.
Мамка му, помисли Лейн, като погледна картината. Нямаше да му липсва картината на баба му, но се връщаше в началото и трябваше отново да се чуди как да събере някакви пари. Вратата се затръшваше в лицето му.
Джон раздаде картите и Лейн ги погледна.