Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 217

И по-късно, много по-късно… това бе образът, който се връщаше в съзнанието му, двете й ръце, вкопчени в ръцете на Лизи, цялото й тяло напрегнато в предана молитва, с толкова силна вяра в нейния Бог и Спасител, че Лейн би могъл да се закълне, че да, тя е способна да измоли истинско чудо от небесата.

Той погледна картината. Изглеждаше правилно, че Исус сякаш гледа надолу към неговата майка.

— Мисля, че оставаш тук — каза той тихо.

Поздравленията отекваха в празните стаи, а Ленгхе като истински джентълмен заобиколи масата, но не за да стисне ръката на Лейн, а за да го прегърне силно. После Лейн видя като през мъгла как Мак и Джеф идват и разтърсват ръката му, така че зъбите му изтракаха, а Лизи подскачаше намясто и дори Джин и Амелия се включиха в радостното ликуване.

Ленгхе очевидно бе малко разтърсен. Но пък, когато внезапно се окаже, че дължиш на някого почти шейсет милиона? Светът ти изглежда малко нестабилен.

Лейн го знаеше от собствен опит.

— Знаеш ли — каза Ленгхе, когато Лейн отново се върна при масата.  — Ако не бях го видял с очите си…

— И аз.

— И знаеш ли какво, ти си добро момче. Ти си борец и ще се справиш. Ако можеш да запазиш спокойствие както направи? И да се държиш като джентълмен, когато губиш такава сума? Ще се справиш, синко.

Ленгхе се усмихна с толкова искрено уважение, че Лейн не знаеше как да реагира.

— Донесете шампанско — обърна се Бога на зърното към всички.  — Вие, Брадфордови, имате какво да празнувате!

Докато звучаха нови поздравления, той поклати глава.

— Аз, от друга страна, трябва да проведа наистина сериозен разговор по телефона. Ще спя на дивана… месеци след това.

Лейн се засмя, после Лизи дойде в прегръдките му и двамата се целунаха.

— Веднага ще се обадя на Монтеверди — каза Лейн.  — После ще пием шампанско.

Тя се притисна в него.

— И после…?

— Ще съм наистина много, много уморен. И ще трябва да си легна — каза той, като я целуна отново.  — При любовта на живота ми.

— Нямам търпение — прошепна тя, допряла устни до неговите.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА

На следващата сутрин Лейн закара Ленгхе обратно на летището преди закуска. Намали пред пропуска и помаха на пазача, а Ленгхе го погледна.

— Знаеш ли, беше страхотна игра.

Лейн отново натисна педала на газта и мина край будката на охраната.

— Едва не загубих. Наистина.

— Още не мога да повярвам. Е, късметът беше такъв, а с това не можеш да спориш.

Лейн отново намали, мина през отворената врата на оградата от телена мрежа, после намали, приближавайки самолета на Ленгхе, който чакаше с включени двигатели.

— Наистина още не мога да повярвам. Изобщо не можах да заспя тази нощ.

— И аз, но по други причини — засмя се Ленгхе.  — Но поне жената още ми говори. Не е доволна, разбира се, но ме обича повече, отколкото заслужавам.

Лейн спря спортната кола на няколко метра от металната стълбичка, която се спускаше от самолета като лъскав език.

— Наистина ли ще те накара да спиш на дивана?

— Не — Ленгхе излезе и посегна за малкия си куфар, сложен на практически несъществуващата задна седалка.  — Истината е, че краката й изстиват и тя има нужда от мен, за да ги топли.