Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 216

Имаше… двойка каро. И… асо спатия.

Добре, може би щеше да направи флош. Най-малкото имаше силна карта.

Трябваше да направи залог. Джон направи същото. При следващата ръка Джон пропусна залога. Лейн трябваше да продължи и също пропусна.

Първата отворена карта беше десетка каро. Джон не бе сигурен за нея и пропусна. Лейн направи същото.

Втората отворена карта беше осмица каро.

Мамка му.

И двамата пропуснаха още веднъж. Следващата карта на масата бе асо каро — което бе добра новина.

Само че Джон изглежда също харесваше картата или поне така изглеждаше, ако се съди по това как кимна.

— Добре. Ще…

Сърцето на Лейн заби бързо. Разбра, още преди Джон да довърши изречението.

— Залагам всичко.

И така, той имаше флош. Което биеше двойка аса всеки ден от седмицата и два пъти в неделята. Биеше и три еднакви карти. Единственият му шанс беше фул хаус.

Всички в стаята ахнаха и Лейн смътно осъзна, че Джин и Амелия са влезли и сядат сред зрителите. И двете изглеждаха учудени, докато хората край тях шепнешком им обясняваха нещо. Двете изглеждаха наистина шокирани, когато разбраха какво точно става.

— Ще ви видя след малко — каза Лейн, като побутна оставащите чипове.  — Да приключваме с отворените карти и нека Господ реши..

— Дадено.

Джон свали двете си карти и да, неговият поп и двойката каро бяха силна двойка. Лейн свали асо и десетка.

— Не е зле — промърмори Джон.

— Защото печелиш — каза Лейн и смигна.

Следващата карта беше… асо спатия.

— О, я виж — Джон се облегна назад, подпрял на масата ръката, в която не държеше карти.  — Това е голяма карта.

— В зависимост от последната, да, сър.

Лейн усещаше как сърцето му бие силно и тежко в гърдите. Нямаше причина да крие реакциите и защото на този етап изходът вече бе предрешен. Играта свършваше и вече нямаше нужда от безизразната маска върху лицето си.

И въпреки това не искаше да показва нищо, нито тревогата, нито вълнението, суеверието сякаш не му позволяваше да го направи, сякаш емоциите биха обърнали късмета.

Той хвърли поглед към Лизи и видя, че тя гледа него, не картите, сякаш бе чакала той да погледне към нея. И когато тя каза беззвучно Обичам те, той можа само да й се усмихне и да се чуди как човек, израснал в такова богатство… е избрал жена, която да му напомня отново и отново, че парите нямат значение. Че не е важно какви имущества имаш. Колата, която караш, къщата, в която живееш, дрехите, които носиш… са само думи от речника. Те не са общуването, което има значение, не са връзката, която е важна.

Спомни си мига, в който падаше от моста. Странно, беше се стегнал за удара във водата долу, беше се свил в себе си, за да преживее удара, който със сигурност щеше да го убие, както бе убеден тогава.

Всъщност падането бе страшно, не реката.

Реката го бе спасила.

И аз те обичам, отвърна беззвучно той.

После се чу да казва:

— Следващата?

Богът на зърното остави настрани първата карта, без да я погледне.

Всички затаиха дъх.

Асо купа.

— Мамка…  — Ленгхе не довърши ругатнята както обикновено правеше.

А Лейн? Той погледна мис Аврора. Тя не следеше играта. Очите й бяха затворени, главата — отпусната назад, а устните й се движеха.