Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 213

Чудеше се защо играе Лейн.

Но нямаше да отиде там… трябваше да остане в приемната.

Най-сетне, след бог знае колко време, Амелия влезе през главния вход. Носеше джинси, отново от прилепналите, и блуза на „Гучи“ с големи ярки цветя на гърдите и също толкова големи диези на гърба.

Тя пресичаше черно-белия мраморен под на фоайето, когато Джин извика:

— Един момент, ако обичаш.

Амелия замръзна с един крак в обувка с равна подметка върху първото стъпало на стълбището.

— Какво?

— Чакам те. Ела тук, моля те.

— Ще си лягам.

— Говорих със старшата на твоята спалня.

Това привлече вниманието на Амелия и тя се обърна.

— Какво?

— Старшата на твоята спалня, мис Антлър.

— Да, това е отговорничката на моята спалня, мис Антъл. Старшата е ученичка в горните класове, която живее в пансиона, и е нещо като съветник на по-малките. Което щеше да ти е известно, ако изобщо бе идвала в училището ми.

— Защо излъга, че са те изгонили?  — Джин вдигна ръка и забеляза, че фалшивият диамант изглежда добре.  — И не те упреквам за това. Сигурна съм, че има причини и искам да знам какви са.

Амелия тръгна решително към приемната, явно готова да спори.

— Няма да се върна там.

— Не те попитах това.

— Не ти дължа никакво обяснение.

— Вярно е — това изненада момичето.  — Но бих искала да знам защо…

— Добре — Амелия скръсти ръце на гърдите си и вдигна брадичка.  — Никой не ми се обади, за да ми каже, че дядо е починал. Прочетох в интернет и трябваше да си дойда вкъщи сама — и няма да се върна в училището. Отказвам. Реших, че ако ви кажа, че напускам, ще ме накарате да се върна, но ако кажа, че са ме изгонили, ще ми позволите да остана.

— Не ти ли харесва в „Хочкис“?

Амелия се намръщи.

— Не.

— Нещо не е наред с преподавателите? В пансиона? Или с някоя съученичка?

— Не.

— Искаш ли да се прехвърлиш в друго училище?

— Да.

— И кое е това училище…

— Какво ти става?  — попита Амелия, но не враждебно, а сякаш се чудеше кой е отвлякъл истинската й майка и я е заменил с тази двойничка.  — Какво става?

Джин се вгледа в очите на дъщеря си, макар да й бе трудно.

— Не бях истинска майка за теб. И съжалявам за това. Много съжалявам… за това. Бях много млада, когато се роди, и макар че ти растеше като добра дъщеря, не мога да кажа същото за себе си, що се отнася до съзряването ми като майка. И ако трябва да бъда честна, когато отговорничката на спалнята ти ми се обади, първата ми мисъл бе да отида при Лейн и да го накарам да разбере какво става с теб. Но ето как стоят нещата… баща ми е мъртъв. Майка ми все едно също е мъртва. Не мога да се обърна към Едуард, Лейн се опитва да направи най-доброто за всички нас. А мис Аврора не се чувства… е, в края на краищата аз имам само теб, а ти имаш само мен. Няма към кого да се обърнем, ако нещо се случи.

— Ами съпругът ти?  — каза Амелия с горчивина.  — Той какво?