Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 211

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА

Около половин час по-късно Лейн седеше на кръглата маса, покрита с филц през три стола от Ленгхе. Зрителите, по негласно споразумение на играчите, се бяха настанили на редица столове от другата страна, така че никой да не може да наднича над раменете на играчите. Лизи и мис Аврора седяха една до друга, Джеф бе до Лизи, а Гари Макадамс, управителят на голф игрището, седеше до мис Аврора.

Нямаше как да се преструват, че това не е от онези моменти, които неизбежно влизат в историята на Брадфордови, точно както когато един от предците на Лейн дал заем на Абрахам Линкълн, когато друг трябвало да гаси пожар с вода от водоноска или когато конете на Брадфордови финиширали на първо, второ и трето място на дербито през 1956 година.

Тази тройна победа донесла достатъчно средства на дядо му за цял нов обор в „Ред енд Блек“…

— Закъсняхме ли?

Лейн погледна към вратата.

— Мак, ти дойде.

— Мога ли да пропусна такова нещо?

Майстор дестилаторът влизаше с много хубава млада жена: „О, това е асистентката му“, помисли Лейн. Точно така.

— Мистър Ленгхе — каза Мак, приближавайки към групата.  — Радвам се да ви видя отново.

— О, това е любимият ми дестилатор.

Двамата се прегърнаха и Мак каза:

— Това е моята приятелка и асистентка Бет Луис.

Докато Бет се запознаваше с всички, Лейн не можа да се сдържи да не намигне на Мак зад гърба й. Което му спечели неприличен знак с ръка от страна на Мак.

— Чакаме ли други?  — попита Джон, когато всички се настаниха.

— Всички са тук — каза Лейн.

— Ези или тура?

— Ти си гостът, ти избираш.

— Ези.

Джон подхвърли монетата в центъра на масата.

— Ези. Аз раздавам пръв. Големият блайнд е сто, малкият блайнд  — петдесет.

Лейн кимна и загледа Ленгхе, докато той разбъркваше картите. И двамата се бяха съгласили за случайно избрани стойности на червените, сините и жълтите чипове и двамата имаха еднакво количество от всеки цвят. Нямаше да могат да купуват нови, което означаваше, че ако чиповете свършат или някой не може да направи блайнд, играта приключва.

Лейн сложи червен чип като голям блайнд, Джон сложи син, след това Джон раздаде по две карти на всекиго. Щеше да последва залагане въз основа на картите, които всеки от тях държеше в ръце, и после раздаващият щеше да остави настрани една карта с лицето надолу, без да я гледа, и да обърне следващата карта с лицето нагоре. Щеше да последва ново залагане и така нататък, докато не се получи редица от пет карти, обърнати с лицето нагоре, които всеки от двамата би могъл да използва, за да образува поредица заедно с картите, които държи в ръцете си и не показва.

Силна карта биеше останалите карти, ако никой нямаше нищо. Две двойки биеха една двойка. Три от един вид биеха две двойки. Флош, което означаваше пет карти от един цвят, биеха поредица, което беше пет поредни карти, без значение от кой цвят са. А стрейт флош, което бе пет поредни карти от един и същ цвят, биеше четири еднакви карти, което беше фул хаус.

Роял флош, което беше асо, поп, дама, вале и десетка, всичките от един цвят, биеха всичко.