Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 210

Лицето на Лейн стана сериозно, усмивката изчезна.

— О, нали знаеш… Едуард спаси положението. Имаше някакви пари, които инвестираше — не бяха пари в брой на семейството, бяха от работата му през лятото и от рождени дни. Купи ми на старо кола, която изглеждаше точно като Ърни, същата тапицерия, същата и отвън. Километражът беше с няколко километра повече, но баща ни нямаше да го проверява. Без Едуард… наистина нямаше да ми се размине.

— За големите братя — каза Джон и вдигна чашата си.

— За големите братя — отговориха всички.

— И така — каза тихо Лейн, когато всички сложиха чашите си на масата.  — Готов ли си?

Джон стана и взе чинията си.

— Първо да разчистим масата. Нямам търпение. Тази вечер ще имам късмет, синко. Ще имам късмет!

Джеф и мис Аврора също станаха, но Лизи остана на мястото си и Лейн, сякаш усетил настроението й, не помръдна, докато не излязоха всички останали.

— Сигурен ли си, че това е добра идея?  — прошепна тя, като хвана ръцете му.  — Не че ти нямам доверие. Просто… това са толкова много пари.

— Ако спечеля, Рикардо Монтеверди и онзи заем от „Проспект Тръст“ ще бъдат изчистени. Имаме петдесет процента шанс, защото Джеф ще оправи нещата в компанията. Господи, трябваше да го видиш в управлението. Той е… страхотен. Невероятен е. Няколко месеца няма да имаме големи печалби, но до края на годината? В разплащателните ни сметки ще има достатъчно пари и Мак няма защо да се тревожи откъде ще дойде зърното за кашата му.

— Не мога да повярвам, че си толкова спокоен — Лизи се засмя. Или може би изруга. Беше трудно да се различи звукът, който издаде.  — Чувствам се ужасно, а мога само да стоя и да гледам отстрани.

— Знам какво правя. Единственото, за което се притеснявам, е късметът  — това не може да се контролира. Но можеш да го компенсираш с умение. А това го имам в изобилие.

Тя вдигна ръце към лицето му.

— Толкова се гордея с теб.

— Още не съм спечелил.

— Не ме интересува какъв ще бъде резултатът — е, интересува ме. Просто… ти правиш каквото каза. Спасяваш семейството си. Грижиш се за бизнеса си. Ти… ти наистина си чудесен, знаеш ли?

Тя се притисна съм него, за да го целуне, а той се засмя тихо.

— Вече не съм своеволен плейбой, нали? Виждаш ли какво прави за човек любовта на добрата жена?

Те се целунаха бързо, после той я придърпа върху скута си. Тя обви ръце около врата му и се усмихна.

— Напълно — тя приглади косата на тила му.  — И познай какво?

— Какво?

Лизи допря устни до ухото му.

— Независимо дали ще спечелиш, или ще изгубиш… тази вечер ще имаш късмет.

Лейн притисна кръста й с ръце, бедрата му се раздвижиха под нея. Когато той я целуна отново, тя го спря.

— По-добре да отиваме в игралната стая, преди да си се разсеял.

— Вече съм разсеян — каза сухо той.  — Вярвай ми.

— Само помни — каза тихо тя, докато слизаше от скута му.  — Колкото по-скоро приключиш… толкова по-скоро ще можем да отидем…

Лейн скочи от стола си, като едва не го събори. Той я хвана за ръката и я повлече към игралната стая, като тичаше бързо.

— Спри да ми губиш времето, жено!  — каза той, а тя се засмя на глас.  — За бога, трябва да играя покер…!