Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 21

Видя брат си Лейн да стои пред него и да му казва, че баща им е мъртъв. Красивата му луда сестра Джин — с огромния диамант на елегантната й ръка, подарен от жесток мъж. Красивата му луда майка  — все така в леглото си и замаяна, неосъзнаваща какво се случва около нея.

Неговата Сътън, която всъщност не беше негова и никога нямаше да бъде.

И това бяха само най-често изникващите в главата му образи. Все пак нещата отпреди отвличането му и отказа да бъде платен откупът бяха само смътни спомени.

Може би такова бе решението на демоните, които го изяждаха отвътре. Алкохолът не бе нанесъл чак толкова големи поражения  — но двете седмици в джунглата, време, през което го налагаха редовно, умираше от глад и всяка минута над него висеше смъртта, със сигурност замъгляваха спомените отпреди това. И като бонус бе малко вероятно да получи отново такава услуга…

Чу леки стъпки на обути в ботуши крака да приближават към него и изви очи към тавана. Стъпките спряха пред него, но той не си направи труда да вдигне поглед.

— Пак ли ти…  — каза.

На веселия му поздрав Шелби Ландис отговори с глас, който бе като на анимационен герой  — или поне бе по женски писклив. Интонацията й както обикновено бе по-скоро като на сержант, отколкото като на Пепеляшка.

— Нека сега да те отведем оттук.

— Искам да остана тук завинаги  — и това е заповед.

Над главата на Едуард, зад железните решетки, които му пречеха да отхапва парченца от човешката анатомия, Небеканзер изцвили радостно  — звук, който странно приличаше на „здравей“. Огромният черен жребец бе готов да убие всекиго другиго, освен Едуард.

Но и към собственика си не се обръщаше с възторг.

— Можем да го направим по трудния или по още по-трудния начин  — каза спокойно Шелби.

— Страшно много избори ми предостави. Колко великодушно от твоя страна.

Бунтарят в него поиска да се противопостави, за да разбере какъв е по-трудният начин. Още повече че, макар и тялото му да бе в такова окаяно състояние, повечето жени с нейния дребен ръст трудно щяха да се справят с него, а това можеше да бъде допълнително забавление. Шелби обаче имаше тяло, поддържано в идеална форма от дългите часове работа около чистокръвните коне.

Тя щеше да спечели тази битка. Каквато и да беше.

А на него му бе останала само гордостта. Единствено тя поддържаше мъжкото му его.

Беше му изключително трудно да се изправи, брутална болка разкъсваше вътрешностите му въпреки алкохола. Сумтенето би го накарало да се смути, особено пред работничка, която на всичкото отгоре като добра християнка презираше богохулството, нямаше чувство за мярка, а и дължеше прекалено много на мъртвия й баща.

Точно затова беше длъжен да наеме Шелби, когато се появи на предната веранда на къщичката на управителя с нищо друго, освен с прегрял стар пикап, честно лице и ококорени очи…

Едуард изгуби равновесие, залитна и се озова отново на бетонния под, тялото му се срина като сгъваема масичка и нещо стана с единия му глезен.