Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 204

Райън сплете големите си ръце.

— И така, кажи ми какво мога да направя за теб.

— Имаш ли шампанско?

— За теб? Винаги. „Дом Периньон“ — розе?

— Знаеш какво харесвам.

Когато той отново влезе в помещенията зад магазина, тя тръгна бавно покрай бижутата, сложени в подплатени с кадифе кутии. Милиони долари бяха изложени под формата на гривни на „Картие“, брошки на „Тифани“, пръстени с камъни, големи колкото нокътя на палеца й.

Имаше дори зашеметяваща огърлица „Шлумбергер“ от розови и жълти сапфири, тюркоази и диаманти. Късните шейсет години.

— Винаги избираш най-доброто — каза Райън, приближавайки с високата чаша шампанско.  — Тази току-що я получих.

— От разпродажбата на „Кристис“ миналия месец ли е?

— Да.

— Платил си деветстотин и осемдесет хиляди и нещо с процента на аукционната къща. Колко е оскъпяването? Защото мисля, че си платил твърде много.

Той се засмя.

— Знаеш ли, ако някога ти омръзне да стоиш вкъщи, винаги можеш да дойдеш при мен като консултант.

— Това е просто хоби.

Той имаше право, тя бе обсебена от бижутата и винаги следеше всеки каталог на „Кристис“ и „Сотбис“ за къщите им в Ню Йорк, Женева и Хонконг. В миналото често бе купувала различни неща.

Но вече не.

Джин го погледна.

— Трябва да направиш нещо за мен съвсем дискретно.

— Винаги — той посочи два стола, които бяха сложени до витрината с диамантите.  — Ела, кажи ми какво ти трябва.

Тя го последва, седна и сложи чашата си върху стъклената кутия. Свали годежния си пръстен и го вдигна към него.

— Искам да махнеш този камък и да го смениш с цирконий.

Райън взе пръстена, но не погледна диаманта.

— Защо просто не ти направя копие? Можеш да го имаш утре в десет сутринта…

— Искам да купиш камъка от мен. Тази вечер. И да ми платиш със злато.

Райън се облегна назад и сложи пръстена на края на показалеца си. Все още не го поглеждаше.

— Джин, отдавна си моя клиентка, но не съм сигурен…

— Мисля, че е почти безцветен. Има съвсем малко примеси. Виждам печат на „Хари Уинстън“ и мисля, че го е купил нов. Каратите са малко под двайсет или малко над двайсет. Стойността е около милион и половина  — знам, че е малко по-висока от цената на едро, но първо, аз съм редовна клиентка и второ, знам, че следиш вестниците. Възможно е да се наложи да продам някои от колекциите на майка ми и ако не искаш да се обръщам към аукционната къщи в Ню Йорк, дай ми добра цена в тази сделка.

Той продължи да гледа нея, не пръстена.

— Не е толкова просто, както мислиш. Има данъчни усложнения…

— За мен, не за теб. И пръстенът е мой. Беше ми даден при годеж и вчера аз се омъжих за Ричард Пфорд. Дори ако утре се разведем, този пръстен по закон остава мой.

— Въпреки това ме молиш да извърша застрахователна измама. Пръстенът сигурно е застрахован. Ричард не го е купувал от мен, но няма начин толкова скъп предмет да не е застрахован.

— И това е мой проблем, не твой. И за да улесня нещата, ти казвам още сега, че ще прекратя полицата каквато и където и да е. Нямаш причина да се съмняваш, че ще го направя и нямаш начин да разбереш, ако не го направя.