Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 206

— Сега върви да вземеш приятеля си от града. Печеното ще изсъхне във фурната, а не искам да хабя всичкото това месо.

Лейн внимателно разгледа лицето й. Господи, сякаш ставаше все по-слаба с всеки изминал ден.

— Мис Аврора…

— Приятелят от града е тук — каза Ленгхе, влизайки в кухнята.  — И е гладен, и готов да играе покер.

Лейн се обърна и си напомни, че ще трябва да провери дали на мис Аврора не й трябва помощ в кухнята.

— Така — каза Лейн и плесна с ръце.  — Ще направим ли, както се разбрахме?

— Документацията не би могла да бъде по-внушителна — Ленгхе поздрави мис Аврора с „мадам“ и седна на високия стол до плота.  — И стойността е точно такава.

— Говорил съм с моя данъчен съветник — който беше приятел на Джеф и живееше в Ню Йорк.  — При нашия данъчен процент, който е най-високият възможен, печалбите върху предмети с колекционерска стойност се облагат с двайсет и осем процента. Баба ми, както знаеш от документите, е платила един милион долара за картината, когато я е купила. Данъчните ще искат дванайсет милиона триста и двайсет хиляди.

— Значи петдесет и седем милиона, триста и двайсет хиляди е вълшебната цифра.

— Така изглежда.

Ленгхе протегна ръка.

— Ти залагаш картината, а аз съм готов да преведа сумата в сметка по твой избор утре сутрин тук, в Щатите, ако загубя. Или ако предпочиташ да внеса парите за гаранцията в чужбина, където сега пазарите са отворени, може да го направим и така. Победителят взема всичко.

Лейн разтърси ръката на възрастния човек.

— Съгласен. Няма нужда от гаранция, вярвам ти.

Без да пуска ръката на Лейн, Ленгхе погледна мис Аврора.

— Вие сте свидетел, госпожо.

— Да — тя кимна към Лейн.  — И колкото и да ми харесва да готвя за гостите ни тук, в Ийстърли, ще ме разберете, ако ви кажа, че докато играете, аз ще се моля за моето момче.

Ленгхе наведе глава.

— Не бих очаквал нищо друго.

— Измийте си ръцете — нареди тя, като остави ножа и се обърна към печката.  — Тази вечер ще сме в семеен кръг, в малката трапезария.

Лейн тръгна към мивката и Ленгхе веднага го последва. Лейн пусна водата, сапуниса ръцете си и се усмихна, когато подаде сапуна на Бога на зърното. Само мис Аврора можеше да остане абсолютно спокойна при мисълта за игра на покер със залог почти шейсет милиона и да нареди на милиардер да си измие ръцете, преди да седне на масата й.

Толкова обичаше своята мама.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Райън Бъркли се забави с микроскопа. Джин се върна да вземе чашата си и отново започна да пие малки глътки от шампанското „Дом Периньон“, докато чакаше. От време на време поглеждаше диамантите в кутиите в тази стая, които бяха още по-големи от онези, изложени в откритата част на магазина. Бяха малки парченца в сравнение с диаманта, който й бе дал Ричард,

В случай че не беше цирконий.

Когато Райън най-сетне вдигна глава от микроскопа, тя каза:

— Е?

— Права си. Съвсем малко примеси. I или Н, почти прозрачен със средносиня флуоресценция, което малко подсилва цвета.

Райън отиде до друга машина, проблесна инфрачервена светлина и той кимна.