Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 192

Чу телефонен звън и бързо обърна глава.

Проследи „линг-а-линг-а-линг“ до онази част на стаята, където бяха окачени дрехите й, отвори вратата най-близо до звука… и извади копринено палто „Акрис“ в розово, бяло и кремаво.

Откри телефона в джоба и вдигна, макар че номерът не бе записан в телефона й.

Може би бе Господ, който щеше да й каже какво да прави по-нататък.

Беше напълно вероятно мис Аврора да има подобно влияние.

— Ало?

— Мисис Болдуин?  — каза женски глас.

— Да?

— Здравейте, аз съм Джулс Антъл? Отговарям за етажа на дъщеря ви в пансиона?

— О. Да. Да, разбира се — това обясняваше кода 860 в телефонния номер.  — Обаждате се, за да се уговорим кога ще дойда за нещата на Амелия ли?

Мамка му, мистър Харис бе напуснал. Кой ще се занимава…

— Моля? Да дойдете за нещата й?

— Да, веднага ще изпратя човек да ги прибере. Още веднъж, в коя спалня беше тя?

— Семестърът още не е свършил.

— Значи предпочитате да изчакаме, докато другите ученици си тръгнат?

— Аз… Извинете, но не разбирам. Обаждам се да разбера кога се връща Амелия? Позволих си да говоря с другите й преподаватели и ако се налага да вземе изпитите в края на годината от вкъщи, след като приключат заниманията за семестъра, със сигурност може да го направи.

Джин се намръщи.

— Изпити?

Мис Антлър, или Джулия, или Отговарящата за етажа заговори по-бавно, сякаш мислеше, че Джин се затруднява да разбере нещо толкова елементарно.  — Да, изпитите преди лятната ваканция. Те предстоят скоро.

— Но защо тя ще… съжалявам, доколкото разбрах, Амелия е била поканена да напусне училището?

— Амелия? Не. Защо да напуска училището? Тя всъщност е една от любимките тук. Виждам я като старша на групата, когато мине в горния курс. Винаги е услужлива, включва се в допълнителна работа с деца, които се затрудняват с ученето, готова е да помогне на всекиго. Но точно затова е председател на класа си.

Джин примигна и осъзна, че се е обърнала с лице към едно от огледалата до фризьорския стол и може да види отражението си. Мили Боже, изглеждаше ужасно. Беше заспала, без да махне грима си, така че макар и косата й да не беше толкова зле, в лицето приличаше на зъл клоун с луд поглед. Беше с роклята от предната вечер и горната част на дрехата висеше на една страна, където Ричард я бе скъсал.

Беше такава ирония, че е в подобен вид, докато й казват, че животът на дъщеря й всъщност върви доста добре.

— Ало?  — отново се чу гласът на мис Антлър, или Антитър, или както й беше името.  — Мисис Болдуин?

Нямаше смисъл да лъже жената.

— Съжалявам. Тук се случиха много неща.

— Знам и всички много съжаляваме. Когато Амелия научи, че дядо й е починал, тя наистина искаше да тръгне веднага, за да е навреме за погребението. И ако иска да остане, за да бъде със семейството си, ще я разберем и ще направим изключение. Но трябва да знаем какво възнамерява да прави.

— Ще говоря с нея — чу се да казва Джин.  — И веднага ще ви се обадя.

— Чудесно. Нека ви кажа отново, че всички тук сме възхитени от нея. В дома ви расте чудесна млада жена, която ще направи много добри неща в този свят.