Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 193

Джин приключи разговора, но остана загледана в отражението си. После отиде до стола пред масичката за гримиране и седна.

Как искаше някъде да има гуру, към когото човек може да се обърне и всичко в живота й да бъде сложено в ред. Би могла да поправи различни страни на характера си, както и отношенията с хората около себе си: грижовна майка, харизматична професионалистка, изкусителна, но морално чиста трийсет и три годишна жена.

Затова нямаше магазин на „Шанел“, където да ти предложат всичко необходимо.

И да, можеше да направи първото, което й дойде на ума — да отиде при Лейн и да го накара първо да разбере защо Амелия е решила, че да излъже за училището, е страхотна идея и после да го остави да се справи с нея и да я изпрати обратно да си вземе изпитите… но това някак си вече не й се струваше добро решение.

Тя дори не знаеше къде се намира „Хочкис“, имаше само телефонния код.

Със сигурност не знаеше и къде се намира дъщеря й.

Намери номера й и позвъни. Когото се включи гласова поща, просто затвори.

Може би мис Аврора би могла да говори с нея и да я накара да завърши годината. Или да направи каквото трябва.

Когато Амелия се върне у дома. Ако наистина не беше вкъщи.

Къде беше?

Джин стъпи с обутите си в чорапи крака върху мекия килим, отиде в спалнята си и отвори вратата към главния коридор на втория етаж. Каквато и драма да се бе разигравала там, бе намерила разрешение или се бе пренесла другаде, така че тя бе съвсем сама, когато отиде няколко врати по-нататък и почука.

Когато никой не отговори, тя отвори леко вратата и надникна в стаята. Амелия беше в леглото си и спеше дълбоко — или се правеше, че спи — и не беше по бельо. Носеше тениска на „Хочкис“ и лежеше настрани с лице към вратата. Миглите й, дълги като на Самюел Ти, почти опираха в бузите й.

Амелия се намръщи и веждите й потрепнаха, после се обърна по гръб. После — на другата страна.

Въздъхна дълбоко и отново потъна в сън.

Джин се измъкна от стаята заднишком.

По-добре да се приведе в добър вид, преди да се опитва да съветва, когото и да било.

Влезе в апартамента си, продължи към банята и свали роклята си. Смачка я на топка, хвърли я и влезе под душа.

Вдигаше изтривалката за тяло с монограми към рамото си, когато диамантът на лявата й ръка проблесна ярко в светлината на лампата над нея.

Изведнъж в главата й отново прозвуча гласът на Самюел Ти:

Трябва да се грижиш за себе си.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА

— Ти си сгоден?  — настоятелно попита Шантал, когато Лейн затвори багажника на лимузината.

— Да — отговори той за кой ли път.

Историята с годежа бе основната тема на жената, която се правеше на досадна конска муха, докато всички останали пренасяха и подреждаха всичко от дрехите, козметиката и бижутата й, което можеше да се събере в голямата лимузина. И сега тя и Лейн бяха сами, ако не смятаме шофьора, който седеше зад волана. Вратите на лимузината бяха затворени, а човекът бе заровил лице в телефона си. Сякаш не искаше да бъде ударен от случаен шрапнел.

Няма да дочакаш бакшиш от нея, помисли си Лейн.