Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 190

Лейн включи задна скорост и натисна газта.

— Не казвам, че бих могъл да нося дрехи от твоя гардероб. Но ти? При теб се получава.

— Бива те да приказваш, а?  — смигна Ленгхе.  — Наспа ли се добре? Готов ли си да играеш покер?

— Винаги, старче, винаги.

Ленгхе се засмя шумно и докато Лейн шофираше към Ийстърли, разговорът вървеше учудващо непринудено. Докато чакаха вратите в подножието на хълма да се отворят, Ленгхе се премести напред на седалката и погледна нагоре към огромната бяла къща.

— Точно като на бутилките — той поклати глава.  — Трябва да призная, къщата ви наистина е внушителна.

„Особено ако успеем да я запазим“, помисли Лейн с горчивина.

Дъждът започна точно когато стигнаха върха на хълма, но Лейн дори не забеляза, защото видя дълга черна лимузина, паркирана пред входа.

— Кой, по дяволите, е дошъл?  — попита той на глас.

Джон излезе с багажа си, Лейн вдигна покрива и отиде при шофьора на лимузината.

Стъклото се смъкна, но човекът бе непознат.

— Мога ли да ви помогна?  — попита Лейн.

— Здравейте, сър. Тук съм с Шантал Болдуин. Тя прибира нещата си.

Мамка му.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

— Не, няма да използвам опаковъчна хартия.

Лизи отваряше чекмеджетата с дрехи едно след друго и си мислеше: Не само няма да увивам нещата ти в проклета опаковъчна хартия, но имаш късмет, че не съм отворила прозореца, за да изхвърля всичко върху лимузината ти.

— Но гънките…

Лизи наклони глава към Шантал.

— … са най-малкият ви проблем. Хайде, размърдайте се, няма да правя всичко сама.

Шантал изглеждаше оскърбена, застанала до петте огромни пластмасови кутии с капаци, които Грета бе донесла.

— Знаете ли, аз обикновено не върша това.

— Така ли?

Лизи грабна една кутия и започна да слага в нея сгънати дрехи, без да ги подрежда  — панталони, джинси, клинове. После се прехвърли към другото чекмедже. Бельо. Господи, спомни си как преглеждаше всички тези дрехи преди време, когато се бе промъкнала, за да сравни бельото, което бе намерила под леглото на Уилям Болдуин, с дрехите на Шантал.

Тя незабелязано хвърли поглед към тоалетката.

Кървавото петно върху светлия килим го нямаше.

Можеше само да си представя какво се е случило между Уилям и Шантал. Но това не беше нейна работа. Какво трябваше да направи? Да отпрати тази жена колкото може по-далеч от Лейн и от къщата.

Все едно плевя леха бръшлян, помисли тя. Махаш лошите растения, оставяш добрите.

— Започвайте да сгъвате окачените неща — нареди тя на жената.  — Иначе ще ги нахвърлям в кутиите заедно със закачалките.

При тези думи Шантал наистина се раздвижи. Ръцете й отваряха стъклените врати и изваждаха дрехите една по една. Но поне ги струпваше накуп, така че можеха да бъдат изнесени.

Лизи пълнеше третата кутия, когато Лейн влезе в разкошния дрешник.

Шантал се обърна, погледна го и сложи ръка върху долната част на корема си.

Да, да, всички знаем, че си бременна, скъпа, помисли Лизи. Можем ли да го забравим?

— Това са мои неща — каза важно Шантал.  — И ще ги прибера.

Сякаш беше Маги Смит.

Е, някой може би се нуждае от „Сникърс“, помисли Лизи наум. И това не е кралицата на красотата.