Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 16

— Имаш нужда от мен — изсъска Ричард.  — И когато купя нещо, очаквам то да работи както трябва. Или го изхвърлям.

— Всеки, който иска да стане губернатор на Кентъки някой ден, трябва да знае, че побоят над съпругата представлява сериозен проблем.

— Ще бъдеш изненадана. Аз съм републиканец, помниш ли?

Над рамото на Ричард виждаше овалното огледало над една от италианските й тоалетки от осемнайсети век в стил Луи XV, което й предоставяше съвършен образ в рамка на тях двамата: тя, с размазано като кръв по брадичката й червило, синята й рокля бе повдигната до дантелената горна част на копринените й чорапи, тъмната й коса падаше на разбъркани вълни като ореола на курва, каквато беше, а той — в старомодната си пижама, косата му бе като на брокер от „Уолстрийт“ от осемдесетте, тялото му — като на Икабод Крейн, напрегнато като опъната жица. А около тях? Копринени завеси като бални рокли, прозорци — високи като водопади, антики — достойни за някой музей на декоративните изкуства, и легло — голямо колкото чакалня с пухена завивка с монограм.

Двамата с Ричард, облечени с домашни дрехи и демонстриращи абсолютно неуважение към учтивия разговор, бяха фалшивата нота в тази соната, разкъсването в средата на платно на Вермеер, спуканата гума на ролсройс.

О, а на Джин тази разруха й харесваше. Като гледаше себе си и Ричард заедно, и двамата тръпнещи на ръба на лудостта, усещаше вълнението, за което копнееше.

Подхождаха си. С внезапната промяна в състоянието на нейното семейство и неговите амбиции да стане губернатор те станаха съюз на паразита и неговия домакин, хванати в капана на опасна връзка, основаваща се на десетилетния му копнеж по най-популярната дебютантка на Шарлмонт и на нейната настояща нужда от пари.

Но бракове са били сключвани и на много по-нестабилна основа… като например на илюзията за любов, на лъжата за вярност, на отровното питие на „съдбата“.

Тя изведнъж се умори.

— Лягам си — заяви тя и се обърна с намерение да тръгне към банята си.  — Този разговор ме отегчава.

Когато този път я сграбчи, не беше за косата.

— Само че аз не съм свършил с теб.

Обърна я и я дръпна към себе си, а тя се прозина в лицето му.

— Бъди бърз, моля те. О, точно така. Ти наистина си бърз и това е единственото, което ми харесва в секса с теб.

ГЛАВА ПЕТА

Фермата на Лизи, Мадисънвил, Индиана

— Нали не мислеше наистина, че ще скоча?

Мъжът, когото Лизи обичаше, каза това, седнал в другия край на дивана, а тя се опита да се съвземе… и като не успя, започна да гали изработената на ръка завивка, която бе наметнала върху краката си. Малката й дневна се намираше в предната част на къщата и имаше голям прозорец, който гледаше към верандата, предната морава и мръсната алея. Декорът бе селски и придаваше уют, колекцията й от стари фермерски инструменти украсяваше стените, старомодното й пиано стоеше в далечната част на стаята, плетените килимчета бяха в основните цветове, за да се подчертае цветът на дървения под.

Нейното убежище винаги й действаше успокояващо. Но не и тази сутрин на зазоряване.