Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 11

— … да го извади! Не, не знам дали е жив!  — после, въпреки паниката, Лизи замълча.  — Кой беше?

Дори в този критичен момент тя се поколеба да каже името. Всичко, което се отнася до семейство Брадфорд, щеше да е новина, и то не само в Шарлмонт, а в цялата страна и това скачане — падане, по дяволите, е нещо, което, бе сигурна в това, Лейн нямаше да иска да разгласи. Ако оживее…

По дяволите. Беше въпрос на живот и смърт.

— Името му е Лейн Брадфорд… той ми е приятел. Дойдох тук, защото…

Продължи да говори и се обърна с гръб към перилата. Но само след миг отново се надвеси над тях и се молеше да види главата му над водата. Господи, нищо не виждаше!

След като даде името и телефона си и каза каквото знаеше, Лизи затвори. Междувременно, мъжът също бе затворил и говореше на нея — казваше й, че брат му или братовчед му или проклетия Дядо Коледа идва насам. Лизи обаче не го слушаше. Знаеше само, че трябва да стигне до Лейн, че трябва да…

Вниманието й се концентрира върху стария й и очукан пикап.

После погледна към мощното порше на Лейн.

Беше зад кормилото му само след част от секундата. За щастие, той беше оставил ключа на таблото и двигателят заработи веднага, щом конете оживяха. Да натисне педала на газта до пода, бе твърде различно от същото действие в нейния пикап, гумите изскърцаха, когато спортната кола потегли стремително в насрещното.

Чудесно. Нека ченгетата я арестуват. Поне щеше да ги заведе долу до водата.

Светлината на насрещни фарове я ослепи и я принуди да дръпне поршето вдясно, а клаксонът на другото превозно средство бе като ужаса в главата й, отвличане на вниманието, което можеше да стане причина да изхвръкне от платното, ако не беше толкова концентрирана да стигне до Лейн.

Лизи навлезе в отбивката със сто и трийсет километра в час и като по чудо насреща й нямаше нито едно превозно средство, което да се качва на магистралата. Когато стигна до края на отбивката, зави отново в забранена посока и наруши още повече правила за движение по пътя, след като излезе от платното, мина през тревата и излезе на двупосочния път, който се виеше покрай реката.

Сега шофираше почти със сто и седемдесет километра в час.

А после натисна рязко спирачките.

На брега се намираше едно от любимите й заведения за сладолед в региона. То се помещаваше във викторианска къща с доста богато минало и освен че там се продаваше сладолед, даваха се и велосипеди под наем… както и лодки.

По-скоро остави, отколкото паркира поршето на ивицата трева, наклонено на една страна като шапката на някой пияница. Остави фаровете включени и насочени към водата, прескочи оградата и се втурна към дока. Там намери най-различни лодки, но на нито една не бяха оставени ключовете, разбира се, само че имаше и една малка плоскодънна лодка с извън бордови двигател, която, какво щастие, не бе завързана за пристана.

Лизи скочи в нея и й бяха необходими две силни дръпвания, за да запали двигателя. После прибра въжетата и навлезе навътре в реката, лодката се люлееше силно, а пръските обсипваха лицето й. Благодарение на светлината от фаровете, виждаше малко, но не достатъчно, а последното, което искаше, беше да го прегази.