Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 9

И по-важно, както се оказа, там бе и бивш офицер от флота, който седеше на две места от Лейн. Скоро с отпадането на играчите между тях двамата не остана никой. Бившият войник не разполагаше с история, която да разкаже, и това вероятно бе резултат от факта, че заради прехраната си се бе озовавал в далеч по-смъртоносни ситуации от тази около масата за хазарт. Той имаше интересни, светлозелени очи и измамно скромно присъствие.

И бе странно, че в този последен миг мислеше за човека, когото победи с помощта на двойка попове и асо.

Е, той не бе последният, за когото се сети.

Лизи. О, Лизи, не бе очаквал Лизи да дойде и да го открие тук и изненадата предизвика онова, което можеше да бъде наречено фатална грешка.

О, господи, Лизи…

Обратно към играча на покер. Той говореше за различните си преживявания на самолетоносача в океана. Как тренирали да скачат от височина от деветстотин, хиляда и двеста и дори хиляда и петстотин метра над водата. И как, ако искаш да останеш жив, тялото ти трябва да бъде в определено положение при срещата с водната повърхност.

Става въпрос за коефициента на скоростта на падане. Трябва да се приближиш възможно най-много до нулата.

Стъпалата трябва да се ударят първи в повърхността, необходимо е краката да са кръстосани в глезените — това е много важно, за да не се разтворят като ядеца на пуйката за Деня на благодарността. След това едната ръка трябва да е пред тялото ти, дланта й трябва да стиска лакътя на другата. Другата трябва да е сгъната пред гърдите, а разтворената й длан да покрива устата и носа. Главата трябва да бъде на едно ниво с гръбнака, иначе рискуваш да получиш сътресение на мозъка или контузия на врата.

Трябва да се забиеш във водата като нож.

В противен случай, когато се удариш във водата с голяма скорост, тя е по-скоро като цимент, а не нещо, което можеш да налееш в чаша.

Трябва да се врежеш във водата по възможност с изпънато тяло.

Като истински гмуркач.

И да се молиш вътрешните ти органи някак си да следват скоростта, с която пропадат връзките, задържащи ги към скелета ти. Иначе, беше казал човекът от флотата, вътрешностите ти ще станат на омлет, който още не е в тигана, и ще се втурнат да запълнят празнотите между ребрата ти.

Лейн се стегна и използва всеки свой мускул, за да се превърне в тънко и силно стоманено острие. Вятърът, Господи, шумът от вятъра в ушите му беше като рева на торнадо, дрехите му не плющяха като знамена или той не усещаше нищо такова. Всъщност падането — странно, приличаше на почистване с пясъчна струя — сякаш го удряха вълни, състоящи се от дребни частици.

И времето бе спряло.

Струваше му се, че цяла вечност виси в ничията земя между солидната и твърда почва, на която бе стъпил преди, и водния гроб, който щеше да предяви права над него — точно както бе направил и с баща му.