Читать «Американска полиция» онлайн - страница 9

— През тази година се пазарят, та да не се минат и да се охарчат излишно за паметник — изшушука баща ми.

Дайън Патрик Гавин Мар беше дребничък шейсет и две годишен ирландец, ченге в пенсия, сега работеше като охрана. Имаше червендалест нос на пияница, почти не усещаше дясното си рамо, защото малко преди да се пенсионира, една петнайсетгодишна негърка го бе фраснала с касапски нож, докато той се опитал да я арестува, задето е убила едномесечния си син, като го метнала от десетия етаж в Харлем, понеже непрекъснато плачел. Напоследък се беше хванал охрана в банка на остров Статън, пак там прекарваше съботата и неделята в компанията на четирийсетгодишна рижа банкова чиновничка, която си падаше да се разхожда гола-голеничка, затова пък с обувки на високи токчета по гърба му.

Ние с Дайън си бяхме лика-прилика. И двамата бяхме сдържани и саможиви, с ченгел да ни вадиш думите от устата. Вечно рискувахме и не умеехме да губим.

Възхищавах се на Дайън и му подражавах, от което и ставахме неудобни за шефовете. Репортерите и борците за граждански права ме смятаха за голям сухар, за кон с капаци, хомофоб и женомразец. Явно бях изтървал бързия влак на човешките права, който от трийсет години обикаля надлъж и шир държавата ни.

Но аз не държах особено на братството между хората и нехаех, че едва ли не всеки срещнат ме клейми. Да ви призная, за мен човекът не е никакъв венец на творението.

Какъв ти венец! Веднъж в Харлем арестувах една чернилка — взел, моля ви се, че разранил краката и ръцете на петгодишно момиченце с електрическа пила. Докато го водех към полицейската кола, един от съседите му, и той черен като нощта, ми лисна луга върху ръцете — представяте ли си! Друг път във Вашингтон Хайтс тъкмо слагах белезниците на един петнайсетгодишен хлапак, член на банда доминиканци, пласиращи дрога, когато обичната му майка ме халоса с бейзболна бухалка по лакътя. За мен братството между хората си е пълен кошмар.

Преди да идем на гробищата, бяхме и на опелото на Линда в стогодишна синагога насред старите богаташки къщи и частните клубове в Парк Слоуп в Бруклин. Пред входа на синагогата се бяха изтъпанили губернаторът, кметът, шефът на полицията и десетима градски съветници, на цели петнайсет пресечки се беше проточила и процесията от тринайсет хиляди ченгета. Аз стоях до Лайза Уотс, която ми съобщи, че Линда била първата убита полицайка в цялата история на Нюйоркското полицейско управление.

Ню Йорк рядко се вълнува от убийства. Градът си е, меко казано, безразличен към труповете и тленните останки. Но не беше така след смъртта на Линда. Около нея се вдигна шумотевица, на каквато не бях ставал свидетел от доста време.

По първите страници на вестниците се мъдреха уводни статии, клеймящи политиците, обявили се срещу смъртната присъда. От управлението на полицията настояваха полицаите да получат по-добро оръжие. Телевизионните канали прекъсваха обичайните си програми, за да осъдят убиеца на Линда. Конгресменът от нейния избирателен район призова да се разследва охраната по всички летища в страната.