Читать «Американска полиция» онлайн - страница 11

Край гроба на Линда роднините се бяха струпали около баща й — Оз Лезневич, който береше душа. Беше дребен като джудже седемдесетгодишен полски евреин, притежавал навремето обувни фабрики и страдащ от глаукома, рак на стомаха и болно сърце. Старецът примигваше, за да не даде воля на сълзите, напълнили очите му, и се държеше за болногледачката си, плосколика негърка със задник като фадрома. Подобно на баща ми, и Лезневич беше и разведен, и вдовец.

За ръката му се беше вкопчила Джудит Лезневич, червенокосата му осемнайсетгодишна щерка от втория му брак. Малко преди това, когато отидох да изкажа съболезнованията си, тя насмалко да ме набие.

— Не се казвам Джудит — сопна се, сякаш току-що й бях описал как съм мастурбирал за пръв път.

Реших, че е такава дръпната, защото не може да прежали сестра си. Чак после се сетих как Линда ми е разказвала, че тя искала да става актриса и се била прекръстила на Джули Вулнавия. Сама си била измислила „Джули“-то. А Вулнавия идвало от любимия й филм „Гнусният доктор Файбс“ на Винсънт Прайс. Джули Вулнавия живееше заедно с баща си в Куинс, в къща недалеч от останките на Световното изложение от 1964 година, и, общо взето, съвсем го беше ударила през просото.

Опелото приключи, когато Фред Естевес — трийсет и девет годишният кубинец с изпъкнали като на жаба очи, шеф на полицейския участък на Линда — връчи сваления от ковчега флаг на мъжа на убитата — детектив Робърт Шафино. Шафино допря сгънатия флаг до гърдите си — беше на трийсетина години, бе набит и як и стоеше гологлав в мартенския студ.

Славеше се като голям гадняр, който не знае милост. Беше известен с прякора Боби Шашмата, пръв подлец и женкар.

Познавах го съвсем бегло, но все пак достатъчно, за да не искам да си имам вземане-даване с него. Не се спираше пред нищо, излизаше сух и от най-напеченото положение и ако се вярва на слуховете, наскоро бил затворил собственика на фирма за мъжки проститутки в гардероб заедно с питбул, за да му напомни друг път да не просрочва рушветите.

Навремето бяхме работили веднъж заедно — три месеца бяхме разследвали руснаци и италианци, които подкупваха митничарите, внасяха бензин, без да плащат данъци, и укриваха печалбите в офшорни банки. Тогава видях как Боби Шашмата направо разката фамилията на един плешив дебел руснак само защото оня го нарече „леке“.

Засичахме се от дъжд на вятър по полицейски семинари и излети, а също в една кръчма в Уест Сайд в Манхатън. Отношенията ни се свеждаха до „здрасти“, „чао“ и толкоз. Така си беше за предпочитане — Боби се славеше като голяма откачалка, тръгнеш ли да му мътиш водата, ще прави, ще струва, но ще ти го върне тъпкано, без изобщо да оставя някакви следи.

Студеното следобедно слънце хвърляше дълги сенки сред надгробните камъни. Оставих баща си и се запътих към детектив Шафино. Смятах да му стисна ръката и да му изкажа съболезнованията си. Пиеше ми се много, чак не ме свърташе, искаше ми се да съм сам, но нямаше как, трябваше да си изкажа съболезнованията.