Читать «Американска полиция» онлайн - страница 5

Марк Олдън

Тъкмо запалих цигара и си дръпнах веднъж, когато някой почука на отворената врата. А си мислех, че освен мен няма никого и на двата етажа в службата.

В кабинета влезе един от детективите, понесъл две чаши кафе, над които се виеше пара. Погледна бюрото, по което беше струпано какво ли не, и се свъси. Беше трийсет и две годишен чернокож, десет години по-млад от мен, с дръпнати очи и напета стъпка. Беше като изваден от кутийка — в черна кожена риза, бяла папийонка и кафяви фланелени панталони с ръб, на който преспокойно ще се порежеш.

Вдигнах крака върху бюрото и го погледнах.

— Детектив Антоан Харауей! Вместо да стане поредният откачен чернокож проповедник, който само забаламосва хората, взел, че постъпил в полицията и сега е гордост за своята раса!

— Детектив Фиъргал Мар. Дебел бял ирландец, по-вироглав и от магаре. Видя ли в гората страшилище като тебе, стрелям, после хуквам, без да се обръщам.

— Тежа само деветдесет килограма. На това дебел ли му викаш! Дебел е онзи, който, ако си настъпи кучето по опашката, то умира.

— Тежал, моля ви се, само деветдесет килограма! Толкова тежи сигурно половината ти задник. — Антоан ми подаде кафето и се намести върху писалището. — Два и половина след полунощ. Ти дом нямаш ли бе, човек? Щом ти свърши работното време, се вдигаш и си тръгваш, дори и да нямаш къде да ходиш.

Антоан беше женен за еврейка и знаеше идиш, което му помагаше да разследва руските банди, съставени главно от евреи.

Току-що бе арестувал равин от Лонг Айланд, задето прехвърлял от Иран фалшиви стодоларови банкноти и ги перял чрез еврейски благотворителни организации и магазини за диаманти. Евреите нададоха страхотен вой, тръшнаха се, че били подлагани на дискриминация и на клетия равин му били извъртели мръсен номер, инак човекът си бил вода ненапита. Жената на Антоан бе сред водачите на протеста и той не изгаряше от нетърпение да се прибира вкъщи.

— Подочух, че пак си се разминал на косъм — рече ми той и се самопочерпи от цигарите ми. — Късметлия си си, и туйто.

— Който живее праведно, щастието му се усмихва.

Наскоро бяхме тарашили един наркодилър от Ямайка, който застреля колега детектив от Бюрото за борба с организираната престъпност и ме рани в ръката. Но и аз не му останах длъжник, сграбчих го и го метнах върху противопожарния кран, при това неведнъж, ами цели шест пъти. Онзи пусна оплакване, че съм бил проявил жестокост — третото срещу мен от началото на годината, но никой не му обърна внимание.

— Фиър Мар — допълни Антоан. — Мрачна страница в историята на чернокожите.

— Така си е, но това е само малка част от моята работа. Пък и ти не си чернокож, ти си ченге. — Посочих снимките от местопрестъплението. — Направи ми тази услуга, хвърли им едно око. Скапан съм. Направо не виждам нищо.

— Еквадорците ли?

— Si, si. Както знаеш, предстоят ни избори и аз от немай-къде трябва да вися тук до среднощ, колкото драгият ни кмет да си запази топлото местенце. Сред хората, които снасят най-големи пари за предизборната кампания, е Джонатан Мънро, същият, който е собственик на ограбвания от Тонино и пикльовците му универсален магазин.