Читать «Американска полиция» онлайн - страница 3

2.

Мъртви жени

Заспал съм направо на писалището и щом се събудих, мъртвото момиче стоеше на вратата на кабинета. Ако си ченге, разследващо тежки престъпления, няма отърване от призраците — преследват те, и туйто.

Момичето беше латиноамериканка най-много на петнайсет години, тъничко в ханша, с малки гърди, бе облечено в зелен клин, тенис фланелка и сребристи обувки на високи токове, носеше на глезена розова гривна. Беше с черна къса коса, напръскана отстрани с мораво зелен спрей. По хилавите й китки проблясваха тънички златни гривни. Момичето влезе в кабинета, обърна се с гръб и ми показа дупките от куршуми върху окървавения си тил. Усмихна се и ми махна да докосна раните.

Петнайсет години съм работил в Манхатънския участък, отдел „Тежки престъпления“, после се прехвърлих в Бюрото за борба с организираната престъпност. Виждах насън лицата на жертвите и се питах защо ме преследват най-вече жените — явно защото не бях успял да ги опазя.

Мъртвото момиче прекоси кабинета, отиде при прозореца и посочи самолета, откроил се на фона на пълната месечина. После мина през стъклото.

Както стоеше отвън, извърна към мен личицето си и почука тихичко два пъти по стъклото. Потреперих, а не съм от хората, които искат смелост назаем.

За мен не беше ново да виждам призраци. Ала за пръв път ги чувах!

Внезапно излезе вятър, който заблъска по рамката на прозореца и изду пердетата. Усетих миризмата на парфюма, който момичето е носело, когато са го убили. Станах от стола и тръгнах към нея, ала тя изчезна яко дим.

Името й беше Лурд Балера, ученичка от последния клас в природо-математическата гимназия в Бронкс, бе дъщеря на директор на болница в Манхатън. Днес следобед я бяха убили като малолетна проститутка заедно с приятеля й в хотел на Таймс Скуеър, срещу последната спирка на автобуса при Управлението на пристанището.

Въпросният приятел бе двайсет и две годишен и се казваше Тонино Куевас, набит еквадорец, който, ако е искал да отърве кожата, е трябвало час по-скоро да се омете на юг. Само за месец в Ню Йорк бяха избити цели седем еквадорци, все мъже. Тонино беше номер осем.