Читать «Американска полиция» онлайн - страница 25

Сега двамата с него треперехме като листо зад училищния автобус на паркинга на летището. Ставаше все по-тъмно и студено. Сенките ни се сляха в гарвановочерна пътека върху асфалта. Запалих цигара и загледах как вятърът си играе със страниците на запокитен вестник. Такситата и автобусите вече бяха включили фаровете.

Пътуването на Дайън до Бостън се оказа капан. И той се беше хванал, беше клъвнал на примамката — госпожица Червенокоска. Притесняваше се до смърт, че са го хързулнали толкова жестоко. Затова и изобщо не отваряхме дума за Бостън. А също за парите, които задигнах, за да му спася живота. В такива случаи е за предпочитане да си държиш езика зад зъбите и да не подпитваш много-много.

Но ето че смъртта на Линда беше променила всичко. Ако писмото й попаднеше някак в отдел „Вътрешно разследване“, затворът не ми мърдаше — щях да трия наровете до Второ пришествие. Дайън също надали щеше да се измъкне сух от водата. Познавах двама детективи, влезли в дранголника — и двамата бяха очистени от престъпниците. Единия го заклали, както си седял на стола в бръснарницата. Другия го подпалили, докато си спял човекът в килията. Нямаше как, трябваше да обясня на Дайън какво е положението.

Сложих ръка върху главата си, та вятърът да не ми отвее шапката.

— Когато ми каза, че от ИРА са решили да те убият, отидох при Том Макнълти. Помолих го да ги спре. Да ми даде време да събера парите. Той ми отвърна, че и дума не можело да става. В ИРА екзекутирали крадците, и толкоз. Ти си бил труп.

Шейсет и четири годишният Макнълти беше дюстабанлия от ирландско потекло, съдържател на кръчмата на авеню Бейнбридж, където на Дайън му беше хрумнало да се прави на революционер. Тъкмо Макнълти го бе убедил да стане „пратеник“, а после се заканил, че ще го застреля в главата, задето е изгубил парите.

Дайън вдигна яката на балтона си.

— Нещо е накарало Макнълти да промени решението си. Какво ли?

— Казах му, че а̀ от ИРА са те пипнали и с пръст, а̀ съм му теглил куршума.

Дайън се ухили.

— Сигурно му е станало много приятно.

— Първо ще очистя него, после и приятелчетата му. Да беше видял физиономията му. Казах, че ИРА сигурно ще се докопа и до мен, но първо смятам да поопразня кръчмата му. — Тръгнах към входа на паркинга. Дайън ме последва. — Бях готов да се простя с живота. За разлика от Макнълти и приятелчетата му.

В заведението на Макнълти се отбиваха и ченгета — щом разберели, че второто име на Дайън е Мар, веднага питали дали е роднина на Фиър Мар — детектива с прякора Единака, понеже никой не искал да работи заедно с него.

— Макнълти звънна по телефона някъде — продължих разказа си аз, — после ми съобщи, че сега-засега убийството ти се отлага. Разполагал съм с пет дни да върна парите. Не съм ли го сторел, с теб било свършено.