Читать «Американска полиция» онлайн - страница 26

— Ако знаех, щях да ти помогна.

— А, не, мерси. Защо да ставаш съучастник? Само това оставаше, ако пипнат мен, да си изпатиш и ти.

— Съучастник ли? Какво, да го вземат мъртвите, си забъркал?

Допуших си цигарата и пуснах угарката в джоба на палтото. Преди две години арестувахме с Линда в Източен Харлем един кубинец, голямо леке, казваше се Кабрера Хлапето и беше средна ръка дистрибутор на кокаин в Ню Йорк и Флорида. Спипахме Хлапето, докато беше сам, направо пред отворения сейф. Според правилника за веществените доказателства не можеш да пипаш сейфа, ако нямаш заповед за обиск. А ние нямахме. Разказах на баща си за ареста и сейфа.

— Въпреки това го претарашихме — поясних. — Намерихме фалшиви паспорти, имената на пласьорите, които Хлапето зареждаше, номерата на пощенските записи, с които е прехвърлял парите. Прибираше към милион на седмица. Освен това открихме две кила чист боливийски кокаин, снимки на Хлапето, издокаран като мадама, и осемдесет и пет хилядарки в брой. Пратих Линда да изкара заповед за обиск.

— Напоследък, гледам, ги вадите едва ли не по телефона — вметна Дайън. — За има-няма час. По мое време ни мотаеха цяла вечност.

— Та връща се Линда със заповедта. И с две униформени ченгета — за свидетели. Всичко като по учебник. Ченгетата преброиха парите.

— От които липсваха двайсет и пет бона.

— Линда се вбеси, но не каза и дума.

— А Хлапето къде е през това време?

— Заключено заедно с дрогата в гардероба в спалнята — отвърнах аз. — Изобщо не е видял, че съм прибрал парите.

— И Линда го прави на голям въпрос.

— Точно така. Ченгетата си тръгнаха и тя начаса почна да ми опява къде били двайсет и петте бона. Казах й, че не й влиза в работата и да кротне. Обясних й, че трябва да прикрива и подкрепя колегата си, а не да му прави сечено. Не ме е видяла с очите си как взимам мангизите, какво толкова вдига пара!

— Сигурно си й изкарал ангелите — промърмори Дайън и си обърса носа с опакото на дланта. — Срамота, да се докараме до там!

— Веднъж видя какъв гаден номер погодих на един от Ямайка, за когото работеха сума ти наркопласьори. Свалих го на един ъгъл в Бруклин, в квартал, където живеят само бели. Заканих се, че ако не изпее кои са пласьорите, го оставям там. Онзи, къде ще ходи, каза си и майчиното мляко.

— А Джими Ип?

Това беше един китаец, голям главорез, който се спазаряваше с китайци да му пренасят хероина от Хонконг до Ню Йорк и ги вкарваше нелегално в страната. Обещаваше им по пет бона на кило дрога на калпак, но не знам да е платил и цент. Щом мулетата пристигнеха в Щатите, им теглеше куршума и ги хвърляше в яма с негасена вар. Накарах го да си развърже езика, като го прихванах с белезниците за бронята на колата и включих двигателя. Онзи буквално напълни гащите. Тикнах го на топло за осем убийства, вероятно една трета от истинския им брой.

Линда бе чувала какво съм направил с Джими Ип и беше на мнение, че ми хлопа дъската. Липсвала ми някоя и друга точица върху зарчето, ей така се изрази.

— И досега не проумявам как стана така, че тръгна с нея — отбеляза Дайън.