Читать «Американска полиция» онлайн - страница 23

Останеше ли без работа, Дайън киснеше по кръчмите. Онзи път, след като фирмата на израелеца изгърмя, баща ми се пристрасти към една ирландска кръчма на авеню Бейнбридж в Бронкс. В квартала ставаха доста престъпления, но все пак там си беше по-безопасно, отколкото в южните райони, населени с превъртели чернилки и латиноамериканци. В Бейнбридж живееха главно преселници от Корк, Кери и Дъндолк, по бакалиите се продаваше ирландска кървавица, по кръчмите свиреха флейти, гайди и цафари, певците пееха за любовния копнеж и за тъжната история на Ирландия.

Лично аз не стъпвам в ирландските кръчми, до гуша ми е дошло от изкуфели ирландци, на които им дай да дрънкат за доброто старо време — все едно да ми говорят за погребения. Пък и съм на мнение, че било каквото било, безпредметно е човек да се връща назад към миналото.

Затова пък Дайън е голям поклонник на подобни заведенийца. Бе достатъчно да виси една седмица в Бейнбридж, за да стане по ирландец и от соленото говеждо и киселото зеле. Запретна се да подписва петиции в подкрепа на амнистията за ирландците, които живеят нелегално в Щатите. Твърдеше под път и над път, че в историята на Ню Йорк няма по-добри политици от ирландците. И настояваше англичаните да се изнесели незабавно от Северна Ирландия.

Отказах да се подпиша под петицията за амнистия, която Дайън току ми тикаше под носа. Само това оставаше, градът да се пълни с още незаконно проникнали в страната. И без това му бяха предостатъчно. Колкото до политиците с ирландско потекло, мен ако питате, те са същият дол дренки, както и всички останали политици. Сами си вярват на лъжите, крадат като невидели, докато ги хванат, а после описват всичко това в книги.

Виж, за англичаните бях съгласен с Дайън. И аз като него смятах, че те са изпечени лъжци и гадове. Злобари и насилници, толкова тъпи, че не си тръгват, стоят и когато нещата съвсем загрубеят. Бяха в Ирландия от осемстотин години. От цели осем века. Не е шега работа!

Но надали щяха да ги прогонят някакви старчоци, които се репчат по кръчмите в Бронкс. Или разни психари в Белфаст, на които им е толкова умът, че да тръгнат да вдигат във въздуха търговски центрове и да убиват жени англичанки и деца. Както всички глупаци, и те очакваха да се случат неща, които нямаше да станат никога.

Не знам от какво, дали от годинките или защото си търсеше белята, но и Дайън съвсем превъртя на това авеню Бейнбридж. Забрави и мен, и колекцията си от грамофонни плочи — по цял ден киснеше в Бронкс, наливаше се като невидял и крещеше колкото му глас държи: „Всички на бунт!“. Дъртакът му с дъртак започна да се прави на голям бабаит. И аз не знам как не се усетих овреме и не предотвратих надвисналата беда.

Баща ми ми съобщи новината по телефона. Щом я чух, се разфучах така, че с едно замахване на ръката свалих всичко по бюрото. Щял, моля ви се, да става пратеник на святото дело. И да пренася пари от Америка в Белфаст. С които Ирландската републиканска армия да се въоръжавала.