Читать «Американска полиция» онлайн - страница 15

— И какво ми препоръчваш? Да си трая, ако искам да не ми изстине мястото ли?

— Белите смятат, че я е убил негърът. Ченгетата не го опровергават. А мен ако питаш, изобщо не е важно какво мислят останалите.

— И да си трая, и да не си трая, Линда не е имала причини да ходи на летището.

Видях лицето й върху предното стъкло на автомобила. Права черна коса, вече започнала да побелява. Чипо носле, кафяви очи, ехидна усмивка. Дълги крака, пружинираща походка. Беше на трийсет и четири, но младееше, изглеждаше десет години по-млада. Пушеше като комин, носеше големи обици. Жена с щедро сърце.

Събирам филми с боксови мачове. Падам си най-вече по старите неми черно-бели филмчета, на които великите боксьори са заснети на върха на славата. Събирам и снимки от боксови мачове, имам и фотографии отпреди сто години. Мога да се похваля с филми и снимки на Джон Л. Съливан, Сики Бореца, Маккой Хлапето. Флауърс Тигъра и Джак Демпси на младини, когато са му викали Трепача.

Нямах обаче филм на срещата между Джак Джонсън и Станли Кечъл от 1909 година — бих дал всичко на тоя свят, само да се сдобия с него. Чернокожият Джонсън срещу белия Кечъл. Джонсън, най-великият боксьор тежка категория на всички времена, срещу Кечъл, най-прославеният боксьор средна категория, живял някога по белия свят.

Мач, превърнал се в средоточие на цялата расова омраза. Класика.

Дайън бе споменал на Линда, че си мечтая да притежавам филма. След седмица тя ми го подари и отказа да вземе нещо в замяна.

Баща ми пък колекционираше джазови изпълнения на пиано. Притежаваше стотици плочи седемдесет и осем оборота, дългосвирещи плочи, записи от двайсетте, дискове с презаписи на радиопредавания от трийсетте. В сбирката му имаше записи с автографи на Тейтъм, Гарнър, Бейси, Елингтън, Телониъс Мънк — все неща, които струваха цяло състояние. Освен това познаваше лично всички тези знаменитости. Беше купонясвал заедно с тях в Харлем, в „Рая на Смол“ и „Червеният петел“, а също по джазклубовете в центъра на града, на Петдесет и втора улица.

Линда му подари рядък запис на Фатс Уолър — още малко, и да го разплаче.

Подминахме Саут Озоун Парк и Хауард Бийч, където край брега при задните дворове на скромни къщи бяха закотвени малки лодки. Дали някой в тези къщи бе загубил нещо важно в живота си? След загубата на Линда волю-неволю трябваше да си призная някои не особено приятни неща за самия себе си. Например, че съм вдигнал китайска стена, която да ме предпазва от останалия свят. Ако имаха поне малко късмет, хорицата в тези къщи сигурно и не подозираха за моите терзания.

Подминахме хиподрума, последния, останал в града. Всички хиподруми в Ню Йорк бяха заличени от лицето на земята, понеже, видите ли, конните надбягвания не носели такива тлъсти печалби, както търговските центрове. Точно след хиподрума се възправяше огромен мукавен силует — нескопосна рисунка на мадама по бикини тип „прашка“, тънки високи токчета, платиненоруса коса, похотлива усмивка и ей такива цици. Някакъв малоумник бе изрязал зърната на гърдите й и ги беше заменил с празни кутийки от бира. Мацката беше реклама на топлес клуб „Либидо“, местен вертеп за стриптийз, програми с лесбийки и други дивотии.