Читать «Аленият бряг» онлайн - страница 165

Междувременно Моракс се бореше да се измъкне от прибоя и се приближаваше към тях с изкривена от болка и ярост муцуна. Пендъргаст побърза да застане между него и Констънс и двамата отново се сблъскаха с глухо трещене на кости. С огромно усилие агентът успя да изблъска демона в прибоя и двамата бяха залети от огромна, разбиваща се приливна вълна.

Кипящата вода повали Констънс. Тя заби пръсти в пясъка, за да не бъде засмукана обратно от отдръпващата се вода, и този път успя да остане на мястото си. Временно освободена от обратното течение, изпълзя нагоре по брега в затишието между вълните и успя да се измъкне от зоната на прибоя.

Слънцето току-що се беше показало на кървавия хоризонт и хвърляше бледа светлина върху лицето й. Констънс примигна уморено. Всичко, което можеше да види, бяха прииждащите алени приливни вълни, които една подир друга се издигаха и рухваха с трясък на брега, а сетне се отдръпваха със силен, потискат рев. А сред тях стоеше демонът. Изведнъж създанието бе престанало да се бие, загледано удивено в изгряващото слънце. По лицето му заигра крива усмивка, ръката му беше протегната, а палецът й сочеше към слънцето, сякаш се готвеше да го докосне. Въртящата се в краката му вода червенееше от артериална кръв.

А къде беше Пендъргаст?

Къде беше Пендъргаст?

Констънс се изправи и закрещя:

— Алойшъс! Алойшъс!

Напрягаше се да гледа в заслепяващата оранжева морска повърхност и тогава го видя. Бледото му лице се издигаше и спускаше малко зад зоната на прибоя, а ръцете едвам помръдваха.

— Алойшъс!

Тя пристъпи предпазливо във водата. Той отчаяно се опитваше да плува, но очевидно бе изгубил сили от тежката рана и сега вълните бързо го носеха навътре в морето.

— Алойшъс!

Отнякъде чу едва доловим кучешки лай.

Моракс рухна в кървавия прибой.

Въпреки че не можеше да плува. Констънс се втурна с усилие в прииждащата вода към борещия се Пендъргаст. Разкъсаната тежка рокля спъваше движенията й.

— Спрете я! – извика някой зад нея.

Изведнъж от двете й страни се появиха хора. Една голяма ръка я хвана за рамото, друга я прегърна през кръста. Тя опита да се измъкне, но те я изнесоха от водата.

— Пуснете ме! – изпищя Констънс.

Мъжки глас каза:

— Нищо не можете да направите.

Тя се бореше като фурия, извиваше и мяташе тяло.

— Не го ли виждате? Прекалено слаб е, за да плува!

— Виждаме го. Ще извикаме спасителна лодка.

Тя отново започна да се мята, но те бяха твърде много.